Суецкият канал като машина за пари

Строителството приключи, сега остава световната икономика да даде своя принос. В техническо отношение, разширението на Суецкия канал създава всички предпоставки за подем на измъчената египетска икономика. За една година 45 огромни изкопни машини изринаха 258 милиона кубически метра пясък. Вторият канал представлява всъщност нов 35 километров канал и разширение с 37 километра на съществуващия. С него става възможно плаването на корабите двупосочно, с което времето за преминаване на канала се съкращава от 18 на 11 часа. След разширението се очаква трафикът да нарасне почти двойно - от 49 плавателни съда в момента на 97 кораба дневно през 2023 година.

Като изключим най-новия супертанкер, всички останали кораби могат да преминават през Суецкия канал. Египетските власти очакват приходите да достигнат 13,2 милиарда долара до 2023 година. Миналата година те са възлизали на 5,3 милиарда долара. За да се случи това обаче световната икономика също трябва да даде своя принос. Според анализаторите, тя все още не се е възстановила напълно от глобалната финансова криза. Преди кризата да засегне Египет, през 2008 г. през Суецкия канал са преминавали средно по 59 кораба на ден.

Уроците на историята

Египтяните изглежда са се поучили от грешките на миналото. Изграждането на първия канал през 60-те години на 19 век навремето вкара Египет в спиралата на икономически, а впоследствие и политически проблеми. За да осъществи проекта, Египет взе огромни кредити от френски и британски банки. Задълженията растяха главоломно, докато един ден Египет повече не можеше да ги обслужва. Резултатът от това беше, че британците поставиха страната под свой контрол - първоначално, за да помогнат на икономиката на страната да се стабилизира. Но британската администрация постепенно се разрастваше и Египет дефакто беше превърнат в британски протекторат. Чак през 1922 година страната успя да възвърне своя суверенитет - след бурни протести на светските и религиозни националисти. Но до окончателното изтегляне на британците от политическия живот на страната трябваше да минат още 14 години.

Сегашното разширение на Суецкия канал Египет финансира със свои средства - издадени бяха държавни инвестиционни сертификати за 9 милиарда долара с 12-процентна лихва. Египтяните не пропуснаха тази възможност и изкупиха облигациите. Преди обаче те да започнат да им носят печалба, националната валута на Египет първо трябва да се стабилизира. В момента инфлацията е около 10 процента. Това е добре дошло за държавата, за да може тя да издържи на обещаните високи лихви. От друга страна всеки долар от транзитното преминаване през канала отива в държавната хазна. Защото транзитните такси се плащат в долари, а не в местна валута.

Не само плавателен канал

Египетското правителство има амбициозни планове и за инфраструктурата около Суецкия канал. Властите възнамеряват да изградят нови пристанища и логистични центрове, както и ремонтни кейове за преминаващите кораби. Логистичните центрове ще бъдат обслужвани от местни фирми. Досега чуждестранни фирми предоставяха логистичните услуги, на които Египет плащаше също в долари.

Целият Суецки канал трябва да се превърне в огромна промишлена зона. Планирано е изграждането на стоманопреработвателни и циментови заводи. Правителството се надява това да доведе до създаването на 1 милион работни места. Все още това са само планове. Но с разширението на Суецкия канал Египет показа, че може да гради собственото си бъдеще въпреки всички революционни катаклизми в района.