Страшна ли е Русия?

Най-вече поляците в момента доста се страхуват от Русия. Адам Михник, главен редактор на ляволибералния вестник Газета Виборча, директно разкритикува ЕС, че му липсва решителност и усет за нарастващата опасност. Михник, когото познавам като изключително далновиден и честен човек, който няма никакви предубеждения към Русия и дори с удоволствие говори руски, предупреди, че днес не бива да се допуска грешката, която навремето са направили интелектуалните елити, толерирайки Хитлер и Сталин. Тъкмо това е доминирало на срещата във Варшава: старите страхове и новата тревога за собствената сигурност на източноевропейските държави.

Българският президент Росен Плевнелиев е поискал НАТО да стационира още войски в Югоизточна Европа и по Черноморието, както и провеждането на съвместни учения - за повишаване на сигурността в региона след анексирането на Крим от Русия. Нека да припомня, че в Полша и трите балтийски републики в момента са разположени допълнително около 600 войници на САЩ - за участие в съвместни маневри. Полският президент Бронислав Коморовски пък вижда в конфликта между Русия и Украйна най-голямото предизвикателство за европейската сигурност след края на Студената война и е поискал усилване на източния фланг на НАТО.

Както по времето на Студената война

Но от какво ли се страхуват източноевропейците, след като имат сигурност под чадъра на НАТО? Най-вече непредсказуемостта на Русия ги кара да се чувстват несигурни. Сегашното руско ръководство все още мисли в имперски категории – или в най-добрия случай както по времето на Студената война. Там все още боравят с такива възгледи като „сфери на влияние”, „буферни зони”, „настъпление на противника” и прочее. В Русия е много популярна тезата, че Западът и НАТО настъпват към Русия, че я „обграждат” отвсякъде. На пръв поглед изглежда вярно. Но ако се замислим: първо, кой може да обгради страната с най-голяма територия на света? И второ: както НАТО, така и ЕС уважават териториалната цялост и официално се стремят само към едно: мир и сигурност.

Разбира се, интервенцията в Косово и отцепването му от Сърбия са аргумент, че и Западът нарушава принципите си. Но иначе аз не се сещам за каквато и да било агресия към Русия. Докато обратното непрекъснато се случва – и в Грузия, и в Нагорни Карабах, и в Приднестровието, сега в Крим и Украйна. Казано другояче - именно Русия с оръжие разширява територията си и си изгражда буферни зони, докато Западът сключва договори със страни, които горещо желаят да избягат от руската опасност.

Точно за това разговаряха президентите във Варшава, където румънският държавен глава Траян Бъсеску направо обвини ЕС заради мекото отношение към Русия, а литовската президентка Далия Грибаускайте атакува великоруския шовинизъм, заради който, според нея, е бил свален малайзийският самолет.

Може ли да се вярва на Русия?

Полският вестник Жечпосполита направи един неочакван паралел между тази ужасна трагедия и катастрофата на полския правителствен самолет край Смоленск преди 4 години. В интервю за ДВ главният редактор Богуслав Хработа припомня, че Москва и до днес не е осигурила на поляците достъп до останките на онзи самолет и до черните кутии и предупреждава, че руските власти ще попречат и на сегашаното разследване. На Русия не може да се вярва, казва той и призовава Запада да бъде единен и твърд в политиката си към Путин.

Поляците и балтийците доста са патили от големия си съсед, тъй че аз лично разбирам страховете им и дори преувеличенията и обертоновете, които те използват. Не смятам обаче, че Русия ще нападне държави от НАТО. Надявам се по-скоро, че постепенно ще се възстанови диалогът между Кремъл и Северноатлантическата организация – делово и без параноични изблици и от двете страни.