1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Страховете на българите от бежанците

Николай Цеков31 октомври 2015

Основателни ли са страховете на българите от заливащите Европа бежанци и нелегални имигранти? Николай Цеков потърси отговори на този въпрос от участниците в публичен дебат за солидарността и подкрепата за бежанците.

https://p.dw.com/p/1GxXa
Снимка: Getty Images/AFP/L. Gouliamaki

Хаосът по залетите от бежанци и мигранти европейски граници е пряко следствие от безпомощността на европейските елити и брюкселските чиновници да се справят с кризата. Новите „телени“ граници между страните от Европейския съюз погребват идеята и ценностите на европейското единение. Ще успеят ли най-после нациите в Обединена Европа заедно и координирано да се справят с несекващия поток от бежанци и нелегални имигранти от Азия и Африка? Тези теми от дебата в софийската Червена къща отново сблъскаха битуващите в българското общество крайно противоположни мнения за това какво трябва да предприеме страната относно най-голямото предизвикателство в историята на Европа след падането на Берлинската стена.

Българските страхове

Страхът пред неизвестността, конспиративните теории, ислямофобията и комплексите за външна инвазия доминират сред нагласите на много българи по отношение на бежанците и нелегалните имигранти. Широка популярност са добили например теориите за замислен и прецизно дирижиран план за масово преселение в Европа на мюсюлмани, за „отмъщението“ на висящата вече половин век в „чакалнята“ на Евросъюза Турция и на търсещата „възмездие“ от Германия Гърция. Преподавателят по арабистика в Софийския университет Симеон Евстатиев има солидни аргументи, че част от тези опасения съвсем не са неоснователни.

„Дебатът дали трябва да помогнем на хората, които се давят или мръзнат край границите на Европа, е абсолютно безсмислен от гледна точна на хуманизма и ценностите на европейската цивилизация. Проблемите възникват единствено около дилемата дали тези хора ще бъдат само спасявани или европейските страни ще се опитат да се обогатят, като интегрират хора, които досега са живели в традиционни предмодерни общества. Бежанците преимуществено са носители на религия, която не позволява изповядващите я по своя воля да ѝ обърнат гръб. Религиозната идентичност в ислямските страни засенчва политическата и националната идентичност. Не особено успешният досегашен опит на европейците да интегрират мюсюлмани поставя под съмнение идеята за трайно приемане на големи маси хора от страните на новата емиграция“, смята Евстатиев.

Една от опасностите на сегашната криза арабистът вижда в прииждането салафитите – популярна в ислямските страни секта, която се бори за връщането на мюсюлманите към нормите и начините на живот по времето на Мохамед през 7-ми век. „Те са вече сред нас – вижте гетото на салафитите в Бон“, предупреждава Евстатиев.

Türkei Griechenland Flüchtlinge bei Edirne
Страх, ислямофобия и комлекси за външна инвазия преобладават сред нагласите на много българи спрямо бежанцитеСнимка: Reuters/O. Orsal

Мила Манчева от Световната организация по миграцията твърди, че данните на Фронтекс за пристигналите тази година в Европа над 700 хиляди пришълци са силно преувеличени, защото Европейската гранична служба дублира броя на пристигащите – веднъж, когато попаднат на гръцка територия и втори път, когато преминат границите на централноевропейските държави.“Броят на прииждащите е това, което най-много усложнява проблема. Объркани сме“, признава Манчева.

„Много повече хора много по-безболезнено можеха да бъдат приети и настанени в центрове за бежанци, ако не беше пълният непукизъм на Брюксел и националните елити към случващото се по европейските граници. Няма съмнение обаче, че трайното настаняване на големи групи хора от държави в предмодерен стадий на развитие ще донесат много проблеми в постмодерни общества, каквито са европейските. Въпроси възникват главно около нашата готовност да се променим, за да ги приемем и около непригодността на пристигащите да оставят зад гърба си своите традиционни нагласи и начин на живот“, изтъква политологът Огнян Минчев.

Защо България не интегрира бежанците

Живеещият от 22 години в България сирийски журналист Нидал Хлайф свидетелства, че пропагандата на "Ислямска държава" и лозунгите на крайно десните националисти в Европа в известна степен много си приличат. „Европейските консерватори настояват, че притокът на бежанци е замислен като план за ислямизиране на Европа, докато ислямистите твърдят, че Европа и кацлерката Меркел съблазняват сирийците, за да могат да ги покръстят и така да ги откъснат от правоверните. Аз мога да ви дам десет случая за неуспешна интеграция на мюсюлмани в Европа, но мога и веднага да посоча 10 успешни. Разбира се, както и във всяко стадо, и сред бежанците има негодници. Но заедно с това има и много светли примери: сега в Германия например работят 18 хиляди сирийски лекари, женени за германки и тези хора са част от моста, който ни свързва с развитите страни. А този мост е много необходим за арабските общества, защото допринася за тяхната секуляризация“, изтъква Хлайф.

Deutschland Deutschunterricht für Flüchtlinge Lehrerin Anke Wölbing
В Германия сирийските деца попадат в училище само седмица след като са пристигнали в страната. В България едва осем от хилядите деца на бежанци посещават училищеСнимка: picture-alliance/dpa/A. Heinl

Журналистът е убеден, че бежанците могат успешно да се интегрират и в България. „Някои мои сънародници желаят да останат в страната и да се занимават с търговия. Те нямат роднини на Запад и смятат, че шансът им е тук. Но българските институции нямат абсолютно никаква програма за интеграцията на тези хора. Тази година едва 8 от хилядите деца на бежанци в България посещават училище. За бежанците е непосилно да се справят с проблемите, създавани от българската бюрокрация. За да запишат децата си ученици, потърпевшите трябва да предоставят на Министерството на образованието абсурден брой документи, които хора, бягащи от войната, трудно могат да набавят – например документи от сирийски училища за приравняване на учебни години, бележки и предмети. В Германия сирийските деца попадат в училище само седмица след като са пристигнали в страната! Министърът на образованието Танев ми заяви, че щял да постави въпроса за бурките на ученичките-бежанки в Народното събрание. Тогава го информирах, че от осем бежански деца в българските училища пет са момчета, а три са момичета, които аз лично познавам и които не са носили бурки нито тук, нито в Сирия“, оплаква се Хлайф от ситуацията в България.

Крепостта “България”

Евродепутатът Ангел Джамбазки (ВМРО) твърдо вярва, че единственият изход за България при сегашния наплив на бежанци и нелегални имигранти е превръщането на страната в добре защитена крепост с телени стени. „Не съм съгласен да се променяме, за да приемем тези хора! Ако трябва, ще стреляме – дори в „панички“, за рикошет“, казва националистът, визирайки наскоро убития след стрелба и рикошет (според версията на Гранична полиция) на българо-турската граница млад афганистанец. Джамбазки все пак допуска явилите се на гранично-пропускателните пунктове бежанци да бъдат приемани в страната. „Все пак сме хора“, казва младият евродепутат.

„Проблемът е, че сирийците, както и другите търсещи пролуки към Европа чужденци в Турция биват спирани от турската полиция преди да стигнат районите около българската граница, освен ако нямат входна виза за България. А визи за тях българските посолства вече не издават. Така, че няма начин бежанците да стигнат по законен път и да поискат убежище. Турция пък не е страна по Женевската конвенция за бежанците, за да им предостави подобен статут. Пред арабския свят, в това число и пред Сирия, стои ужасната дилема да живее или под властта на кървави диктатори, или с не по-малко кървавия терор на ислямистите“, констатира сирийският журналист Хлайф. Той обяснява прекалено големия брой на млади мъже сред бежанците с това, че младежите и мъжете в Сирия на възраст между 18 и 45 години масово са изпращани по фронтовете и от трите враждуващи помежду си основни лагери и затова семействата им предпочитат те да напуснат страната.

„Това, което България може веднага да направи, е да създаде разпределителни центрове по границата си, за да може да отдели истинските бежанци от останалите нелегални имигранти. Никой от моите препатили сънародници тук няма илюзии по отношение на зачестилите инциденти с каналджии и преминаващи незаконно границите хора. Няма как основните играчи в каналджийския бизнес по българските граници да си разиграват коня, без над тях да е отворен чадър от високопоставени шефове в Гранична полиция и в останалите институции, натоварени със сигурността и правовия ред. Има и случаи на сирийски бежанци, ограбени от български граничари и върнати обратно в Турция. Хората в България обаче не са информирани добре за случващото се по границите им“, заключава Нидал Хлайф.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми