Срещу ядрения кошмар

За повечето правителства нападенията с ядрено оръжие са един от най-големите кошмари наред със заплахата от ядрена война. Поради това особено важно е да се предотврати възможността ядрен материал да попадне в ръцете на терористични групировки.

Основен проблем е количеството ядрен материал. Световните запаси от плутоний за граждански и военни цели се изчисляват на повече от 200 тона. Теоретически това количество е достатъчно за производството на десетки хиляди атомни бомби.

Най-подценяваната заплаха

За нуждите на ядрената индустрия по цял свят ежегодно се изразходват около 4000 кг високо обогатен уран, като не навсякъде съхранението и контролът върху ядрения материал е на достатъчно високо равнище. А и материалът е разпръснат сред десетки държави. Същевременно както е известно - терористични групи като Ал Кайда многократно са се опитвали да се сдобият с ядрен материал.

Дълго време ядреният тероризъм е една от най-подценяваните заплахи за глобалната сигурност. Сегашната конференция в Сеул цели да заостри още повече вниманието върху този проблем. На първата среща по темата, състояла се във Вашингтон, участниците се споразумяха за увеличаване на контрола. Въпреки това дори за експертите е трудно да си съставят ясна представа за общата картина. "Достъпни глобални данни за наличието и редукцията на високо обогатен уран липсват", казва Оливер Тренерт, оръжеен експерт от Германския институт за международна политика и сигурност.

Това се дължи до голяма степен на държави като Северна Корея и Иран, информацията за чийто ядрен капацитет е оскъдна. И двете страни отказват да участват във форумите, посветени на ядрената сигурност. Международните усилия да бъдат убедени севернокорейските и иранските ръководители да се откажат от опасните си ядрени амбиции и досега не са дали желания резултат.

Руският казус

Абдул Хан, наричан "бащата на пакистанската атомна бомба", е създател и ръководител на може би най-известната и най-опасна мрежа за ядрено разпространение. През 90-те години тази мрежа снабдява с ноухау и ядрени материали Иран, Либия и Северна Корея, а вероятно и недържавни организации. Според Оливер Тренерт все още не е абсолютно сигурно дали пакистанската мрежа е преустановила дейността си.

Русия спря своя последен реактор, произвеждащ плутоний, през април 2010. Но и в руския случай има съмнения дали в хода на бъркотията след разпадането на СССР ядрен материал не е попаднал в чужди ръце. Не е невероятно също така пенсионирани атомни специалисти от съветско време да са продали знанията си на други държави или групировки. Междувременно Москва и Вашингтон сключиха споразумение за унищожаването на 34 тона боеспособен плутоний. Операцията ще започне през 2018 година.

Автор: Д. Шешкевиц, С. Гяуров; Редактор: Б. Михайлова