Софийски потайности: късно ли е за Захарна фабрика?

Захарната фабрика в София. Сградата, която е дала името на едноименния квартал е един от 150-те паметници на културата с категория “национално значение” в столицата. Образец е на европейската индустриалната архитектура от края на 19-и век, но се руши. Бавно и безпощадно.

От основната сграда е останал само нейният скелет, както и стени, които подлежат на възстановяване. Останалите индустриални сгради от комплекса са безвъзвратно изгубени.

Миналото

Захарната фабрика е първото голямо индустриално предприятие в България. Открита е на 28 ноември 1898 година. Комплексът е изграден на площ от 14 000 кв.м. от белгийската компания "Български захарни фабрики и рафинерии". След това сградите се използвани за складове. След приватизацията имотът многократно сменя собственика си, а Столична община спорадично се опитва да накара поредния от тях да възстанови поне основната сграда.

В близост има 12 двуетажни жилищни сгради с по осем апартамента, построени през 1922 г. от БДЖ. Част от тях сега са жилища са социално слаби. През 1941 година започва строителството на 350 работнически апартамента в квартала – с пари от фонд „Обществени осигуровки“ и върху общинска земя. Тогава е построена и сградата, използвана от администрацията на район “Илинден”, данъчните власти и кризисния център за временно настаняване. Сградата на общината и част от жилищните блокове наоколо са били база на немските военновъздушни сили по време на Втората световна война.

Настоящето

След протести, кризисният център, в който са настанени 35 семейства с 80 деца, ще бъде затворен. Според местните, по-голямата част от настанените в центъра са зависими от алкохол и наркотици, сред тях има психично болни и агресивни, а присъствието им превръща квартала в гето.

От арка под сградата на общината започва ларгото на квартала, което наскоро е било ремонтирано, а част от блокчетата са санирани преди 2 години. Усещането обаче е за изоставеност и хаос. За това спомагат "подобренията", които съсобствениците са правили в някога китните блокчета. Един е сложил външна изолация в “смел” цвят, друг е усвоил тераса, а трети е вдигнал мансарден етаж на покрива – без да се съобразява със стила и историческия период на сградите…

Бъдещето

Захарна фабрика е на 2 километра от идеалния център на София. На метри от него е и вторият по големина парк в София - Западен парк. С ниското си строителство и зелените пространства между сградите кварталът би могъл да бъде един от най-добрите за живеене в София. 

Пазарът на имоти в разрастващата се българска столица неминуемо ще доведе предприемачите и купувачите и до него. Въпросът е дали поне основната сграда, която има висока историческа и архитектурна стойност, ще остане под някаква форма или ще се “самосрути”, а на нейно място ще изникне поредната модерна и лъскава офис сграда. 

Сгради, които вече ги няма

Съдбата на Захарна фабрика и на квартала следва други подобни. Съборените исторически сгради и в София, и в цяла България не са една и две.

През  2017 г. беше съборена “Двойната къща” на бул. "Левски", строена през 1907 година – след пожар и “самосрутване”. Статутът ѝ на културен паметник беше отнет след становище на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и с подписа на тогавашния министър на културата Вежди Рашидов. Сега там се издига бизнес сграда, построена от Кирил Киров-Японеца.

Само скелет стърчи от вилата на Александър Стамболийски в “Модерно предградие”, която е паметник от “национално значение”...

Сгради, които скоро няма да ги има

Не са една и две и сградите, които са на път да бъдат разрушени. Сред тях са Царските конюшни на “Дондуков”. През 2018 покривът на една от сградите в комплекса горя, а съсобственици в него са частни лица и държавни институции, които спорят в съда.

“Къщата с ягодите” на “Сан Стефано” се саморазрушава от години. От 2004 г. тя е собственост на бившия директор на „Лукойл” Валентин Златев.

По пътя на разрухата върви и сградата на бившия театър „Ренесанс", позната последно като клуб "Син Сити". От 2016 година е оставена да се разпада, като някой услужливо премахва части от покрива и дограмата. Собственикът на сградата Красимир Георгиев смята да строи на мястото петзвезден хотел.

Малко оптимизъм

Добрата новина: както изглежда, в Столична община все пак са прочели доклада на датския урбанист Ян Геел "София - град за хората", и беше стартирана програмата "Културно наследство”. Тя трябва да подпомага собствениците на недвижими културни ценности за тяхното съхраняване, реставрация, консервация и тяхната социализация.

Дали обаче вече не е станало твърде късно?