Случаят Асандж: правосъдие или произвол?

Няма какво да се лъжем. Джулиан Асандж е антипатичен и егоцентричен. Още преди години той се подигра с доверието на своите британски поддръжници. А откакто е заподозрян, че стои зад публикацията на частната електронна поща на Хилари Клинтън, което вероятно ѝ коства загубата на президентските избори, ореолът му на герой и борец за прозрачност окончателно избледня. Някои от неговите критици го смятат за приятел на Путин и поддръжник на Тръмп. Австралиецът непрекъснато отхвърля тези обвинения, но така и не успя да разсее напълно подозренията.

Става дума за основни принципи в правото

Тук става дума за нашите собствени правни принципи. Защото подходът към Джулиан Асандж може да бъде класифициран само като политическо преследване. От самото начало беше ясно, че шведското разследване беше съмнително начинание. Той беше обвинен в изнасилване и сексуално посегателство спрямо две жени, които са били съгласни да правят секс с него. А случилото се впоследствие в уединението на спалнята не може да се докаже изцяло. Във всеки случай не е имало насилие. Редицата съдебни процедури против екстрадирането му в Швеция, които стигнаха чак до Върховния съд в Лондон, също показват колко скалъпени са били обвиненията. Британските съдии обаче си измиха ръцете, позовавайки се на независимостта на шведските колеги и се измъкнаха тихомълком от аферата. И формално международната заповед за арест си остана в сила. Асандж избегна екстрадирането, като потърси убежище в посолството на Еквадор в Лондон. От години той пребивава там като в единична килия и чака политическо решение за случая си. Сега Швеция прекрати предварителното производство. Едва през ноември 2016 година, т.е. седем години след началото на драмата с Асандж, шведски адвокат си направи труда да отиде до Лондон, за да разпита обвиняемия. Както се и очакваше, този разпит не внесе нова светлина в разследването.

Безкрайната история продължава...

Въпреки това и сега вратата на еквадорското посолство, пред която чакат журналисти, не се отваря. Британската полиция заяви, че ако Асандж излезе през тази врата, ще бъде отново арестуван заради нарушаване на сроковете на пробация. И защото международната заповед за арест не била отменена. Обясненията не са еднозначни, но намеренията зад тях са ясни. По неясни причини властите не искат да освободят Асандж. Не е нужно човек да гради конспиративни теории, за да предположи намесата на тъмни сили в цялата история. Защото Асандж има пълното основание да се страхува от новото правителство във Вашингтон. Високопоставени републиканци вече настояха той да бъде вкаран в затвора. Носят се и слухове, че вече се готви и предварително производство срещу него. Британското правителство обаче, нито отрича, нито потвърждава дали САЩ са подали официална молба за екстрадирането му. А това прекрачва границите на допустимото.

Асандж може и да не ни допада. Може и да не одобряваме всички негови публикации в "Уикилийкс". Но той има право на прозрачна и честна съдебна процедура по правилата на правовата държава. А това, което се разиграва в момента, е подигравка с тези принципи и намирисва на произвол. Подобни методи са ни известни от Турция на Ердоган. В ЕС обаче те са недопустими, а Великобритания все още е член на този съюз. Междувременно преследването на Джулиан Асандж придобива вид на политическо преследване.