След Холокоста никой не очакваше такова развитие

Отношенията между Германия и Израел имат особен характер. Те винаги ще останат под знака на шоа* - геноцида, извършен от нацистка Германия над шест милиона евреи. И все пак: след 1965 година, когато двете страни установяват официални дипломатически отношения, развитието на двустранните отношения е забележително. Заслуга за бързото помирение има преди всичко Давид Бен-Гурион (1886-1973). Въпреки Холокоста, първият министър-председател на Израел се бори за промяна на отношението към "другата Германия". Бен-Гурион и първият германски канцлер Конрад Аденауер се срещат само два пъти - през 1960 и през 1966 година, но въпреки това те изглеждат като приятели.

Първите официални разговори между Германия и Израел започват още през 1952 година. Тогава е подписано Люксембургското споразумение, което урежда въпроса за изплащане на репарации от страна на Западна Германия. А малко по-късно се водят тайни разговори за германски оръжейни доставки за Израел. Нещо, което през 1964 предизвиква възмущение в конфликтния регион на Близкия изток. Точно това обаче дава последния тласък за установяването на официални дипломатически отношения между Германия и Израел през 1965 година.

Критичните гласове от Германия

Съвместните възпоменателни дни и двустранните визити затвърждават отношенията и солидарността между двете държави. Хелмут Кол обаче, който е канцлер в продължение на 16 години, посещава Израел само два пъти. А Ангела Меркел, която е канцлерка от 2005 година, досега е посетила Израел шест пъти. И все пак: в последно време тя все по-рядко пътува до Израел. Една от причините за това вероятно е засилващият се дяснонационалистически курс на правителството на Бенямин Нетаняху. Правителствата на Меркел винаги са подчертавали правото на съществуване на държавата Израел. В контекста на израелската заселническа политика обаче те се застъпват за принципа на двете държави - Израел и Палестина.

Германия отправя критики при всяко ново изграждане на еврейски селища в палестински територии. През лятото на 1994 германецът Мартин Коблер става първият чуждестранен дипломат в Йерихон на Западния бряг. Той оглавява в продължение на три години представителството на Федерална република Германия в Палестинската автономия. Тогавашните надежди за мир и разбирателство между евреи и палестинци обаче така и не се изпълниха.

Особената отговорност на германците

Въпреки различията в мненията по т.нар. Палестински въпрос, федералната канцлерка се радва на високо признание в Израел. През 2008 година тя беше първата чуждестранна правителствена ръководителка, държала реч пред Кнесета. И то на немски език - на езика на извършителите. В историческата си реч пред израелския парламент Ангела Меркел заяви видимо развълнувана: "Точно на това място искам изрично да подчертая, че всяко федерално правителство и всеки федерален канцлер преди мен са съзнавали особената историческа отговорност на Германия за сигурността на държавата Израел (...) Сигурността на Израел за мен като федерална канцлерка не подлежи на преговори".

И до днес думите на Меркел често биват цитирани. Във Федералната република обаче те биват и критикувани. Защото никой в Германия не иска да си представи, че в Близкия изток могат да бъдат разположени войници на Бундесвера. Особено пък при сегашното напрежение в отношенията между Иран и Израел никой не иска и да си представи дори как би могла да изглежда тази германска отговорност спрямо Израел.

Чувствителна тема

Отношенията с Израел винаги са били особено чувствителна тема за германските политици. Тези отношения минаваха за особено добри по времето на външния министър от Зелените Йошка Фишер. През 2001 година той беше на посещение в Тел Авив точно в момента, в който палестинци извършиха бомбен атентат, отнел живота на 21 души. Само няколко часа след атентата Йошка Фишер се опита да посредничи между израелската страна и лидера на палестинците Ясер Арафат.

Няколко години по-късно, при външния министър Зигмар Габриел, се стигна до политическо сътресение. През 2016 година израелският премиер Нетаняху отказа среща с него в последната минута, защото Габриел беше планирал и разговори с организации, настроени критично към израелското правителство. А няколко години преди това, като председател на Социалдемократическата партия, Габриел посети град Хеброн на Западния бряг и нарече Израел "режим на апартейд".

Израелската заселническа политика постоянно предизвиква различия в мненията. Затова миналата година бяха отложени и двустранните правителствени консултации. Сега те ще бъдат възобновени в Ерусалим - по повод 70-годишнината от основаването на държавата Израел.

Принципът на двете държави

Новият външен министър на Германия Хайко Маас, също социалдемократ, полага големи усилия. Малко след встъпването си в длъжност той посети Израел и демонстрира тънък дипломатически усет за историческите измерения на германо-израелските отношения. Но и той е изправен пред шпагат - на фона на сегашната политическа ситуация. "Както и преди, ние можем да си представим мирното бъдеще на демократичен Израел само въз основа на решение на принципа на двете държави", заяви той на една пресконференция и по този начин продължи курса на своя предшественик Зигмар Габриел.

*На иврит "шоа" означава "голяма катастрофа", "разрушение". Използва се като синоним на "Холокост".

***
Разгледайте и нашата фотогалерия: