След евроизборите

По-голямата част от политическите наблюдатели, които следяха и коментираха кампанията за избори на европейски депутати, анализираха случващото се през призмата на вътрешнополитическия живот в страната. Такива бяха и прогнозите, и състезателните писти, по които тичаха водачите на листи: ще успее ли ГЕРБ да се изравни с БСП или не; как ще се отрази на бъдещата роля на опозицията обстоятелството, че нейните различни лица не се срещнаха и при тази поредна проверка на тяхното единство; как резултатите от този първи за страната европейски вот ще повлияят на националистическите настроения сред младите…

Европейската призма отсъстваше. От една страна защото първото реално участие на представители на страната в европейския законодателен орган е трудно да бъде плакатно илюстрирано, от друга – защото този точно процес вътре в България очевидно не е популярен.

Нито една партия, нито една платформа, нито една кампания нямаше за цел да приближи Брюксел до София.

Това обяснява липсата на интерес от страна на средностатистическия гражданин към избора на хора, които първо, не са познати, а и не можеха да станат популярни за времето от началото на кампанията до вчера; второ – онези които са по-известни, са в масовото съзнание „провалили се политици у дома и затова отпратени към Брюксел и Страсбург”.

Анкетите проведени в последната седмица доказаха по категоричен начин, че на избирателите не им е известно какво изобщо ще правят тези, за които трябва да гласуват? Как изглежда техният работен ден? Какви са им правата – какви са им задълженията? И най-вече – каква ще е ползата за българските граждани от присъствието на тези хора в Европейския парламент.

В този смисъл България не се различава съществено от държавите от предишната вълна на разширяването – приближаването на светове, които десетилетия са се движили в различни орбити, изисква време, промяна в нагласите и промяна в разбиранията за смисъла от обща европейска политика.

Другото обяснение засяга Брюксел: европейския парламент, както и останалите европейски институции са обвити в толкова дебел и непроницаем слой бюрократични паяжини, че погледът през тях замъглява картината и създава чувството за непреодолимост на дистанцията между избраниците и техните избиратели.

Може би ниската избирателна активност, която бе регистрирана вчера в България, ще бъде още един от многото аргументи, че Европа има нужда от промяна; че за преодоляване на дистанцията между административната столица на Европа и столиците на страните-членки трябва да се полагат усилия и от двете страни.