Скандалът с превъртането

"Преместването на часовниците е тормоз от страна на ранобудниците спрямо останалите. То води до социален джет-лег с тежки здравословни и обществени последици", твърди професор Фишер. Той е автор на редица трудове, посветени на времето. И няма съмнение: "Времето е вероятно единственото, което имаме. Затова трябва да се отнасяме с него внимателно."

Загадъчната същност на времето

Въпросът за същността на времето занимава хората от хилядолетия, като и до днес времето не е изгубило нищо от своята загадъчност. При всички случаи времето е физическо измерение. Хората го изживяват в очакване, в игра, в учение или работа. През 4 век Свети Августин бил попитан какво според него представлява времето. Той отговорил така: "Ако никой не ме пита, го знам. Но щом ме попитат, не мога да го обясня."

Философите са положили големи усилия, опитвайки се да обяснят времето, но така и не са успели. А физиците и до днес имат разногласия по въпроса. Алберт Айнщайн формулира нещата кратко и образно: "Времето е това, което показва часовникът". Звучи елементарно, но само на пръв поглед. "Всички живеем във времето, изживяваме го, но не знаем какво представлява то", обобщава физикът Ернст Петер Фишер.

Божие дело или хорска измишльотина?

Още от самото начало хората са мислили циклично - обяснява професорът. Денонощието следва ритъма на деня и нощта, годината - ритъма на сезоните. Хората имат чувството, че времето постоянно започва отнякъде и дава нови начала. Идеята, че линеарно времето има само една посока - напред, е християнска, тъй като според християнския канон от Сътворението на света до Страшния съд времето тече в една посока.

И през 17 век Исак Нютон все още е убеден, че времето е Божие творение. Философите изповядват тезата, че не ние сме във времето, а времето е в нас, то е категория, чрез която разбираме света. За тях светът е немислим без времето като понятие, разказва професор Фишер и допълва: "Поетите от своя страна смятат, че времето е нужно, за да не се случва всичко едновременно, включително речта. Защото ако нямаме никакво време, не бихме могли да говорим, тъй като за това бихме имали нужда от време."

Диктатът на ранобудниците

От много гледни точки преместването на часовниците е безсрамие - категоричен е Ернст Петер Фишер, който все пак изтъква в интерес на истината, че се премества не времето, а само часовника. Което означава, че вътрешните часовници на хората и външните се разминават.

Всъщност зависи от типа хора - дали стават рано или късно. Тези, които спят повече, често биват оценявани негативно. А би трябвало да се прави съвсем неутрална разлика между двата типа. "В съвременното общество са се наложили ранобудниците - тези, които пристигат първи на работното си място, подсвирквайки си с уста. Именно те определят и мениджмънта, и политиката. Те диктуват сега и новото часово време, игнорирайки потребностите на останалите хора", твърди професор Фишер.

АГ, ДПА, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел