В Белгия се спогодиха, а това навярно спасява ЕС от позора занапред да не го взимат за сериозен партньор в световната търговия. Нека не забравяме още, че в случая става дума за споразумение с Канада, която направи сравнително много отстъпки на европейците.
Още от самото начало хората, които държат на политическия ред в ЕС, бяха категорични: По традиция търговските въпроси са в компетенциите на ЕС, а не на националните парламенти. Еврокомисията води преговорите, а Европарламентът осъществява парламентарния контрол. В Страсбург, също както в националните парламенти, седят депутати от всички зелени, леви и десни партии, критикуващи свободната търговия. И не само седят, но и прокарват промени в договорите. Къде тогава е проблемът?
Явно, че не може да става и дума за някакво "технократско налагане на търговски договори", както първоначално нарече процедурата германският министър на икономиката Зигмар Габриел.
Негодувание има, независимо дали е основателно
В същото време нещата изобщо не са толкова прости. Защото с изявлението си Габриел просто даде глас на широко разпространеното негодувание, че ЕС решавал през главите на хората. Да, изявлението на министъра беше тясно свързано с партийната политика. И, да, негодуванието на хората в крайна сметка е неоправдано. Но след като това негодувание съществува, ЕС трябва да се справи с него. Тъкмо от такива съображения Германия и други държави поискаха – макар и твърде късно – със СЕТА да се обвържат националните и регионални парламенти.
Очевидно включването на парламентите създаде усещането за по-сериозна легитимация на СЕТА, но също така значително усложни процедурата. Последните дни го демонстрираха като на длан.
Под черта остава отрезвяващото заключение: ЕС трябва или да действа ефикасно, рискувайки да го обвинят в непрозрачност, или пък да заложи на максимално демократично участие, независимо от опасността да стане недееспособен.
ЕС да бъде творец, а не гробокопач на глобализацията
По принцип всяка европолитическа тема може да предизвика подобни принципни дебати по процедурите за вземане на решения. Не случайно обаче конкретният принципен дебат възникна именно около СЕТА. Защото СЕТА и планираното споразумение със САЩ ТТИП са символи на глобализацията, а тя напоследък има лошо име в Европа. Тъкмо с нея много хора свързват усещането за несигурност, за упадък и загуба на идентичност.
Тъй че каквото и да прави ЕС, съпротивата срещу всяка форма на свободна търговия ще продължи да нараства. Занапред Евросъюзът все по-често ще чува изискването, че е длъжен да защити гражданите от глобализацията, защото в противен случай от него нямало да има никакъв смисъл. Което пък обяснява подема на партиите, които поставят под въпрос както ЕС, така и глобализацията.
Само че онези, които искат да осуетят свободната търговия, трябва добре да знаят, че с това няма да предпазят гражданите от промените. Защото СЕТА и ТТИП са всъщност опит за създаването на стандарти, общи за всички западни държави. Стандарти, които обаче да важат за всички останали. Ако западните държави не успеят, ще успеят други - преди всичко Китай. А можем да си представим, че едни китайски или други подобни стандарти изобщо няма да бъдат в интерес на Европа.
В Германия критиката срещу СЕТА и ТТИП става все по-модна, а в това се крие едно голямо противоречие. Защото ако има страна, която в световен мащаб печели най-много от глобализацията, то това е тъкмо Германия.