Севернокорейски хитрини

Остарели руски радари, разглобени ракети, два бойни самолета МиГ-21 и петнайсет двигателя на МиГ - и всичко това скрито под десетки хиляди чувала, пълни с кубинска захар. Кадрите от разкрита оръжейна контрабанда на борда на севернокорейския кораб, задържан неотдавна в Панамския канал, напомнят за евтин трилър от времето на Студената война. Само че те показват и още нещо: че Северна Корея върти търговия с оръжия - въпреки наложеното срещу нея ембарго на ООН.

Колко ли печели Пхенян от този бизнес? Точен отговор не могат да дадат дори експертите. Те са единодушни обаче, че оръжейният износ е важен източник на чужда валута за изолираната и бедна страна. Нейният износен "патент" са простите, евтини оръжия от рода на имитации на прочутите калашници, противотанкови ръчни гранати, боеприпаси и торпеда. Освен това севернокорейски експерти обучават и спецчасти за други страни - например за Уганда.

С кои страни търгува Пхенян?

Същевременно Северна Корея добре пласира на пазара и своите ракетни и ядрени технологии. Известно е че, в това отношение страната сътрудничи на Иран, Либия и Сирия. Между 1997 и 2007 година например Пхенян помага на Дамаск в разработването на програма за производство на плутоний. Това стана известно, след като през 2007-ма съоръженията в базата в Деир ал Зур бяха поразени и разрушени от израелски изтребители. Подозира се, че Северна Корея е разработвала подобна програма и с Мианмар.

А Куба, под чиито тонове захар са били скрити ракетните части в севернокорейския кораб? Латиноамериканската страна рядко се споменава във връзка със севернокорейския оръжеен износ, но пък двете комунистически страни подържат тесни връзки още от времето на Студената война, още повече, че и двете изпитват силна антипатия към САЩ. Хю Грифит, който е експерт по оръжейна търговия в Международния институт за мирни проучвания в Стокхолм, казва, че при конкретни проучвания за севернокорейски търговци на оръжие установил, че много от тях перфектно говорят испански.

Според Грифит е изненадващо, че осуетената наскоро оръжейна сделка е била стъкмена така явно - едва ли не пред очите на САЩ, които зорко наблюдават Карибския залив и следят най-вече за контрабанден превоз на наркотици. Странно е обаче защо американските радари близо месец не са могли да засекат задържания сега севернокорейски кораб. Друга една пикантна подробност също не би следвало да е убягнала от погледа на САЩ - точно по времето, когато корабът хвърля котва на пристанището в Хавана, в кубинската столица е бил на посещение главнокомандващият на Северна Корея. Смята се, че именно той е контролирал сделката.

Как се мамят контрольори

Експертите на ООН от години се опитват да разгадаят схемите, по които Северна Корея реализира сделките си. Така например те стигат до извода, че страната използва фирми под прикритие. През 2009 година например в транспортен самолет, кацнал за зареждане с гориво в Банкок, са открити 35 тона севернокорейски оръжия, предназначени уж за Иран. Проучванията обаче показват, че само за тази сделка е била използвана мрежа от фирми под прикритие в 16 страни.

Що се отнася до задържания кораб в Панамския канал, Хавана и Пхенян твърдят, че оръжейните части е трябвало да бъдат контролирани в Северна Корея и върнати отново в Куба. Според експертите обаче много вероятно е сценарият да е бил съвсем друг, а именно: Северна Корея да е откупила частите от Куба, за да допълни собствените си оръжейни системи и същевременно да се сдобие с резервни части, които отдавна вече не се произвеждат.

АГ, ДПА, НЦЦ, Б. Рачева/Редактор: М. Илчева