Северна Корея се изолира окончателно

Северна Корея прекрати сътрудничеството с ядрените инспектори на ООН, пребиваващи в ядрения комплекс Йонбьон и им нареди да напуснат максимално бързо страната. Този ход на Пхенян бе предшестван от неговата декларация, че напуска шестстранните преговори по севернокорейската ядрена програма и че възобновява дейностите по обогатяване на плутоний за военни цели. Преди това Съветът за сигурност на ООН прие единодушно декларация, в която порица КНДР за изстрелването на 5 април на ракета с голям обсег.

Ново ядрено сплашване?

Председателят на Съвета за сигурност на ООН, представителят на Мексико Клод Хелер, заяви след приемането на декларацията: "Много е важно, че в декларацията се апелира за възобновяване на шестстранните преговори. Това е най-подходящият форум за намиране на решение на проблема със севернокорейската ядрена програма."

Още на следващия ден обаче официалната осведомителна агенция на Пхенян заяви, че преговорите не били необходими повече и че Северна Корея никога вече нямало да участва в тях. В декларация на външното министерство се заявява, че декларацията на ООН представлява нарушение на суверенитета на страната. Пхенян нямал друг избор освен да продължи усилията си за постигане на потенциал за ядрено сплашване.

Маркус Тидтен, специалист по Северна Корея от германската Фондация за наука и политика, казва, че тази реакция можеше да се очаква: "Пхенян реагира така бързо, защото още от самото начало бе заявил, че всяко поставяне на въпроса пред Съвета за сигурност ще се тълкува като враждебен акт."

Защитна реакция или тактически ход?

От 2003 година досега се проведоха общо шест кръга на преговорите, но без осезаеми резултати. Различията в позициите бяха големи. На последния кръг преговори през 2007 година бе постигнато споразумение за поетапно прекратяване на атомната програма на Пхенян. В замяна Северна Корея щеше да получи икономическа помощ, включително петрол. Вашингтон дори извади комунистическия режим от черния списък на така наречените "бандитски държави". Само че практическото осъществяване на споразумението не се оказа така лесно.

Маркус Тидтен: "Във всеки нов кръг на преговорите Пхенян биваше конфронтиран с нови искания относно достъпа на международни инспектори до атомните съоръжения на страната. Това означава страната да се отвори към външния свят. Затова от гледна точка на режима отказът от продължаване на преговорите е единствената му защитна реакция. Впрочем това не е голяма загуба. Защото от продължаване на преговорите би имало смисъл едва в заключителната им част, след наличието на съгласие за следващите реални стъпки."