Светът е опасно място за живеене
31 октомври 2011
Това, че светът е опасно място за живеене, се знае отдавна - поне откакто Айнщайн измисли известната сентенция: "Светът е опасно място, но не заради тези, които правят злини, а заради онези, които само наблюдават и не предприемат нищо". Къде се живее днес особено опасно научаваме от новия доклад на секретариата на Женевската декларация за въоръженото насилие и развитието. Начело на тази негативна класация е Салвадор с 62 жертви на криминално насилие на 100 000 жители, следван от Ирак - с 60, и Ямайка - с 58. За сравнение: средното равнище, на базата на данните за всички страни, възлиза на 7,9.
Противно на очакванията, военните конфликти не са главната причина за смъртоносното насилие. Всяка година в света биват убивани 526 000 души, но "само" 55 000 от тях умират в кризисни региони и при терористични нападения.
Последиците от ендемичното насилие
83 процента от жертвите са мъже. Убийства на жени се извършват предимно в личната сфера. Най-много жертви на насилието са регистрирани в страните от Латинска Америка (92 000), Южна Азия (75 000) и Източна Африка (41 000). Голяма част от тези хора стават жертва на всевъзможни битови престъпления, но най-вече на сблъсъци между въоръжени банди. В мексиканския щат Хуарес, център на войната между наркокартелите, смъртността надхвърля 170 души на 100 000 жители. Подобно е нивото и в граничната област между Афганистан и Пакистан.
Най-много жертви дават най-бедните страни. Ендемичното насилие спъва социално-икономическото развитие тъкмо в онези страни, където то е най-необходимо. Подобряването на условията на живот е цел, която ще се отдалечава все повече, ако не бъдат установени и отстранени причините за насилието.
Глобалното бреме на насилието
Безработицата сред младежите, концентрацията на богатството в ръцете на една малка прослойка, маргинализирането на широки слоеве от населението - всички тези фактори заедно със свободния достъп до оръжие водят до задълбочаване на насилието, до още по-голяма бедност и разпадане на авторитета на държавата. Това заяви Сара Секенес от Програмата за развитие на ООН при представянето на доклада, озаглавен "Глобалното бреме на въоръженото насилие". Това е второто проучване от този вид, което се базира на данни от 2004 до 2009 година.