Ликвидираха музея на политическите репресии в СССР

Тази новина беше пропусната от руските информационни агенции. Само в интернет можеше да се открие информацията, че след 20 години на съществуване се разпуска неправителствената организация "Перм-36", основателка на единствения по рода си в Русия музей на политическите репресии в бившия Съветския съюз. От прессъобщението по този повод става ясно, че са се провалили преговорите с местните власти в Перм за запазването на музея.

Шефът на московското бюро на фондация "Хайнрих Бьол" Йенс Зигерт изобщо не е изненадан. "Още през миналата година имаше атаки от управата в Перм срещу музея", припомня той. После за музея се застъпи Михаил Федотов, който ръководи дейността на президентския Съвет по човешките права, и беше създадена специална комисия. Но и това не помогна особено, допълва Зигерт.

Най-именитият затворник - украински поет

Музеят на политическите репресии "Перм-36" работи от 1996 година на площадката на бившия наказателен лагер за политически затворници. Той се намира на 1 100 километра източно от Москва. Създателите на музея са успели да възстановят част от бараките, наблюдателните кули и стените с бодлива тел.

Лагерът "Перм-36" е играл съществена роля в зловещата система "Гулаг" от наказателни и трудови лагери в бившия Съветски съюз, погубили милиони хора. Неговата история започва през 1946 година, по времето на Сталин. Лагерът възниква край с. Кучино, на 120 километра от Перм в подножието на Урал, като наказателна колония за изпаднали в немилост бивши държавни служители. По-късно там започват да изпращат и престъпници, а от 1972 година - и политически затворници. Повечето от тях са дисиденти от балтийските републики и Украйна.

Едни от най-известните обитатели на лагера са правозащитниците Сергей Ковальов и Натан Шарански. Но най-именитият затворник е украинският поет и преводач Васил Стус, предложен от Хайнрих Бьол за литературната Нобелова награда. Той обаче не я получава - през 1985 година Стус умира в "Перм-36" на 47-годишна възраст, а три години по-късно съветският ръководител Михаил Горбачов затваря лагера и дава амнистия на всички затворници.

Дългата сянка на войната в Източна Украйна

Три десетилетия по-късно събитията в днешна Украйна като че ли предопределиха съдбата на музея край Перм. След началото на украинския конфликт в Русия се появиха обвинения, според които музеят възхвалявал "украинските фашисти". Така в Русия наричат украинските активисти, които се борят срещу проруските сепаратисти в Източна Украйна. Бивши надзиратели в "Перм-36" пък възроптаха, че се отдавала почит на "украинските националисти".

Проблемите на музея обаче започват още много преди събитията в Украйна. През 2012 г. настъпва промяна в отношението на властите в Перм към музея, става ясно от официалното прессъобщение. Същата година Владимир Путин е преизбран за трети път за президент на Русия. През 2014 държавата сменя изцяло управата на музея и е избрано ново ръководство, което изхвърля от проекта неправителствената организация. В тази връзка критиците говорят за "враждебно придобиване".

"Перм-36" - "грешният" музей

Арсений Рогински, ръководител на правозащитната организация "Мемориал", която напомня за престъпленията на сталинизма, вижда конфликт между идеята за музея и новите настроения в Русия днес. От години шефът на Кремъл и бивш офицер от КГБ се опитва да представи Съветския съюз за успешен проект, към който иска да приобщи Русия. Музеят "Перм-36" просто не се вписва в тази картина. "Той не разказва славното минало на страната, а осветлява тъмните страници от нейната история, които днес ни карат да се срамуваме", казва Рогински за ДВ. Според него "Перм-36" почита хора, които са оказвали съпротива на съветската власт. В този смисъл той е музей на съпротивата.

По същия начин вижда нещата и Йенс Зигерт от фондация "Хайнрих Бьол". Според него музеят е станал "жертва в битката на Кремъл за ново тълкуване на историята".

Все още не е ясно каква, в крайна сметка, ще бъде съдбата на "Перм-36". Земята и сградата са държавна собственост, но експонатите принадлежат на едноименната неправителствена организация. Зигерт се опасява, че на практика музеят вече е ликвидиран. През миналата година имаше опити за изнасяне на експонати от него. Други - като входният портал - вече са унищожени. В същото време основателите и служителите на музея обявиха, че ще продължат да работят. Но тяхната дейност ще има вече само "академичен характер".