САЩ в задънена улица

Доналд Тръмп явно ще се размине с Нобеловата награда за мир. Царят на сделките в Белия дом отказа срещата на върха със севернокорейския лидер Ким Чен Ун. И то само часове след като Пхенян взриви изпитателния си ядрен полигон в Пунгери. При целия царящ скептицизъм трябва да признаем, че това беше положителен жест. Отказът обаче не идва съвсем изненадващо. Все пак през последните седмици тонът между двете страни загрубя. Увеличиха се и сигналите, че освен приятната за Ким Чен Ун обща снимка в Сингапур, едва ли могат да бъдат постигнати някакви осезаеми резултати.

Всичко или нищо!

От самото начало американската администрация надцени готовността на Северна Корея за отстъпки. Съветникът по въпросите на националната сигурност Джон Болтън ясно формулира американските изисквания: само пълното и необратимо ядрено разоръжаване на Северна Корея ще бъде възнаградено с икономически облекчения.

Всичко или нищо! Това е американската стратегия за преговори. Тя не се промени и след като Джон Болтън и Майк Пенс многократно напомниха за "либийския модел". За Северна Корея това си бе явна заплаха. Отказът на Либия от ядрената програма не предотврати падането на Кадафи от власт през 2011 година. Той беше свален с военната помощ от Запада, а по-късно и убит.

Неправилна беше и преценката на Вашингтон, че санкциите и военните заплахи ще накарат Северна Корея да седне на масата за преговори. От севернокорейска гледна точка преговорите биха били по-смислени от позицията на относителна сила, подплатена с ядрени оръжия и междуконтинентални ракети.

От полза само за Ким Чен Ун

Разбира се, че една среща с Доналд Тръмп би била значителен успех за Ким Чен Ун. Още дядо му и баща му настояваха за преки преговори със САЩ. Срещата с американския президент можеше да увеличи значително престижа на Ким Чен Ун - особено пък ако тя би донесла осезаеми резултати под формата на икономически помощи и облекчаване на санкциите. Дали обаче севернокорейският диктатор би се отказал точно от тези инструменти, които гарантират оцеляването на династията Ким? Едва ли.

Още повече, че той не може да се осланя на обещанията на американците. Не само "либийският модел", а и отказът от ядреното споразумение с Иран значително увеличи съмненията по въпроса доколко може да се разчита на Вашингтон.

Все още има надежда

С отказа на Тръмп мирният договор, който да сложи край на военното примирие, продължило шест десетилетия, засега изглежда невъзможен. Не бива обаче да губим надежда. Защото едно нещо се набива на очи: досега Северна Корея избягва личните нападки срещу Доналд Тръмп. От друга страна текстът на отказа, подписан от американския президент, оставя отворена вратичка за разбирателство.

Не бива да забравяме, че миналата есен Корейският полуостров беше на ръба на една опустошителна война - след серията севернокорейски изпитания на междуконтинентални ракети и американските заплахи. Все пак разведрителната реторика в новогодишното приветствие на Ким Чен Ун, участието на Северна Корея в Зимните олимпийски игри, срещата на върха с южнокорейския президент и обявената среща с Доналд Тръмп дават основания за надежди.

Остава да се надяваме, че този полъх на разведряване няма да бъде последван от нов ледников период. Крайно време е дипломатите от двете страни да стъпят на здрава и реалистична основа за организирането на среща между Доналд Тръмп и Ким Чен Ун. Със своята стратегия под мотото "Всичко или нищо" САЩ няма да постигнат нищо.