За здрави нерви: да намериш място в германска детска градина

"Получихме го!", провикна се наскоро жена ми с разтреперан от вълнение глас. От тотото ли бяхме спечелили? Или ни се беше паднало някакво наследство? Не, радостта беше за дрего. Получили бяхме място в детска ясла. След продължило с месеци обикаляне по детски градини, частни бавачки и ведомства в Бон, след всички изпълнени със съжаление погледи и някои "гениални" предложения за решение - като например да не ходим на работа, докато детето не навърши три години, или пък да си купим втора кола, за да можем да караме детето до детска градина в съседния малък град на 15 км от Бон - най-накрая намерихме място за едногодишната ни дъщеря при частна бавачка съвсем наблизо.

Значи всичко е наред? Де да беше. Любезната госпожа ни е много симпатична, но работи само от 8 до 15 часа, поради което съпругата ми по принуда ще трябва да работи вече само по половин ден. Но след подобна одисея просто грабваш това, което ти се предлага. Всъщност така беше и с първата ни дъщеря - нея можахме да настаним навремето единствено в една прескъпа частна детска градина.

Шест години след като германското правителство въведе законово правото на място в детска градина за всички, продължават да не достигат почти 300 000 места за децата под три години. При това само 40 процента от дечицата имат нужда от организирани грижи - останалите се отглеждат в семействата си. Това е едно от малкото неща, по които западногерманците можеха да се поучат от бившата ГДР:  близо 60 процента от тамошните деца под тригодишна възраст посещаваха едно време ясли и детски градини, чието работно време далеч не свършваше в 15 часа.

Много правителства, малко напредък

И така грижата за най-малките деца продължава да куца - цели 20 години след като канцлерът Герхард Шрьодер либерализира пазара на труда, но забрави, че някой би трябвало да се грижи за децата на все "по-гъвкаво" работещите родители. Но за Шрьодер - както е известно - политиката по въпросите на семейството не играеше важна роля. Следващите правителства твърдяха, че тя е изключително важна за тях, но въпреки това нищо съществено не се промени.

Провалът на управляващите в широка коалиция християндемократи и социалдемократи се измерва не само с броя на липсващите места в детските заведения. Липсват и възпитатели и то не малко! Държавата дори не разполага с надеждни данни по въпроса - понякога се говори за 100 000 вакантни места за възпитатели, друг път за 300 000, от които ще има нужда в следващите пет или десет години.

На какво се дължи това? Младите хора в една от най-богатите страни в света трудно биха могли да се въодушевят за толкова трудна и отговорна професия, за която в повечето случаи не се получава никакво възнаграждение по време на обучението, а началната заплата е 2 500 евро бруто. Работата с децата трябва да бъде "реабилитирана", апелират синдикатите, които редовно организират стачки, завършващи с някои минимално увеличение на заплатите. В същото време родителите са изложени на истински кошмар, защото не знаят къде да дават децата си и как да ходят на работа.

Политиците се държат така, като че ли всичко най-необходимо вече е направено и остава да се доуточнят само някои дребни подробности. Чертаят грандиозни планове по отношение на климата, дигитализацията, транспорта и пенсиите - но не и за отглеждането на децата. Германия решава проблема с недостига на персонал в старческите домове, като набира кадри от балканските държави или от Филипините, но този модел няма как да бъде приложен и към детските градини – децата там все пак трябва да се учат на немски език.

Празни обещания

Още от самото начало беше ясно, че законовата гаранция за място в детските ясли няма как да бъде спазена. Реакцията на гняв от страна на родителите беше предвидима. Как, впрочем, се наричаха онези политическите  обещания, които се дават, не за да бъдат изпълнени, а за да се харесат на избирателите? Правилно: това се нарича популизъм, и него го има в достатъчна степен и сред масовите политически партии в центъра. А те много обичат да обвиняват в популизъм останалите…

При това отглеждането на децата би трябвало да е кауза, за която се грижат всички партии – защото качествените грижи за най-малките са предпоставка за успешната интеграция на децата от мигрантски произход, за равнопоставеността на половете, за икономическия растеж, и съответно - за по-високите данъчни приходи. Не на последно място е важно и това, че младите родители са важна група избиратели, които ще продължат да гласуват още няколко десетилетия. И със сигурност няма да забравят скоро изнервящото търсене на място в детско заведение, което може и да преобърне житейските им планове.