С какво България привлича чужденците, дори при пандемия?

През февруари, когато обикновено е пикът на зимния туризъм, в България са почивали едва 39 433 чужденци или 87,1 процента по-малко в сравнение със същия период на 2020-а година, сочат данните на Националния статистически институт. Подобен бе и сривът при летния туризъм миналата година - тогава пандемията доведе до спад от над 85 на сто. 

Кои обаче са чужденците, които все пак идват в България, дори в условията на пандемия? Нашата разходка из Варна и Златни пясъци показва, че основните групи изглежда са две - едните са тези, които не вярват в опасността от вируса и се радват на по-леките мерки, другите - чуждестранните студенти, които следват в страната.

Малкото рестрикции играят ключова роля

"Тук е по-нормално, отколкото вкъщи", разказва възрастна германска двойка, която е на почивка на Златни пясъци. "Можем да отидем на балет, на опера. През повечето време и заведенията работеха." Казват, че не вярват в съществуването на коронавируса изобщо и затова не се притесняват за здравето си.

Подобно мнение споделят и част от гостите на Недко Димитров, който държи хостел във Варна. Както се оказва - тази зима е първата, в която хостелът е на печалба, откакто е поел управлението му през 2018-а година. "Посрещам бежанци от локдауна - хора, които идват тук, защото мерките не са толкова строги." Повечето му гости са от Франция и остават месеци наред. Някои работят дистанционно, други живеят от спестяванията си. Разпространяват информацията и така все повече французи идват в България, разказва Недко. "Преди бяха основно германци и руснаци", допълва той. "В момента имаме само един българин. Половината ни гости са французи, имаме англичани, имам един пенсионер от Азербайджан." 

Капацитетът на хостела е 20 места. "В момента са 10-12 души, тъй като двойните стаи са раздадени дългосрочно на по един човек", казва още Недко.

"10 дни локдаун не променят нищо"

В последните няколко седмици България регистрира ръст в броя на новозаразените с коронавирус. Смъртните случаи надминаха 14 хиляди. Това притеснява чуждестранните студенти във Варна. "Не мисля, че 10-те дни локдаун бяха достатъчни", казва студентка от Великобритания, която учи стоматология във Варна. "Трябва да има по-строги рестрикции, защото няма как 10 дни да повлияят и да променят ситуацията." Тя споделя, че именно студентите стават жертва на липсата на последователна политика за ограничаване на случаите. "Ние сме студенти по стоматология, трябва ни повече практика." А в момента заради ръста в случаите се учи в смесен формат, повечето занятия са онлайн.

По данни на Медицинския университет във Варна, чуждестранните студенти в учебното заведение са около 1800. Голяма част от тях познават "Хале 3" - алтернативно пространство за скейтборд, концерти и изложби.

Чуждестранните студенти харесват алтернативата

Преди пандемията в една от трите зали на "Хале 3" са се провеждали концерти, организирали са се и "Еразъм+" партита, на които се събирали чуждестранните студенти в града. "Сега правим онлайн концерти. За 1-2 дори продавахме билети. Другите ни събития в интернет са само, за да поддържаме сцената", казва Светлин Тодоров, основател на "Хале 3".

"Трудно е, наемът не е нисък", признава Светлин. Основните приходи са от скейт парка, но достъпът до него също е ограничен. "Трябваше дори да спрем уроците за деца, които по принцип преобладават." Колко време ще можете да издържите, питам Светлин. "Имаме проект към програмата "Еразъм", благодарение на който при нас работят петима доброволци. От тази гледна точка има поне някаква стабилност."

"Хале 3" съществува благодарение на чуждестранните студенти във Варна и европейската програмата "Еразъм+", която води студенти в България. "Те са ни големи фенове, защото са виждали подобни места", разказва Светлин. Чужденците поддържат алтернативните пространства и сцената в България живи. "Българите обичат по-лъскави места. Докато чужденците тук се чувстват у дома", допълват от "Хале 3".