Революцията на Макрон

За разлика от британските си колеги, френските социолози правилно разпознаха тенденцията на тези избори: президентът  Еманюел Макрон е на път да спечели сериозно, ако не и огромно мнозинство в бъдещия парламент. Неговият политически успех надхвърля всички очаквания и изглежда почти безпрецедентен. Никога досега в западните демокрации не е имало подобен летящ старт на политик, който току-що е създал своята партия.

Французите разполагаха едва с четири седмици, за да огледат младия си президент. В това време той демонстрира толкова верен  инстинкт и такава светкавична способност да усвоява новото, сякаш има зад гърба десетилетен политически опит. Направо не е за вярване, че един политически новак успя с подобна лекота да напусне като победител сцената след „канадската борба” с американския президент Доналд Трумп и след първата си среща с руския президент Владимир Путин.

А апелът му в Туитър (неслучайно  той се появи именно там) след решението на Тръмп да оттегли страната си от Парижкото споразумение за климата съвсем точно уцели настроенията на хората в Мрежата: „Да направим нашата планета отново велика!”. Този намек за предизборния лозунг на Тръмп стана най-четеният коментар през въпросната нощ. Френският президент и неговите съветници за социалните мрежи заслужават поздравления.

Макронманията е само част от успеха

Французите наблюдаваха своя президент през последните седмици  – и харесаха онова, което видяха. Успешните му международни изяви предизвикаха надигането на същинска „макронмания”. Финансовите пазари залагат на Макрон, германската канцлерка и най-вече неговият собствен народ му отпускат огромен кредит на доверие.

След леко мъчителните години от президентството на Франсоа Оланд, по плещите на Макрон се посипа истински златен прах, защото изявите му удовлетворяват потребността на французите от блясък и значимост. Не бива да се забравя обаче, че на президента тепърва му предстои сериозната и трудна работа, придружена от  ежедневните проблеми. Нужни са му поне няколко бързи успеха, най-вече раздвижване на трудовия пазар. Нужна му е и подкрепата на германското правителство, за да поразхлаби малко финансовите окови на еврозоната.

Защото Еманюел Макрон има амбициозни планове. Той иска изцяло да преизгради закостенелите френски структури. Ни повече, ни по-малко. Смята да реформира  данъчната система, образованието, администрацията, правосъдието, да промени ситуацията във френските предградия – президента го чакат десетки трудни задачи. И той ще трябва да покаже, че не само е очарователен и с бърза реакция в изявите си на международната сцена, но и че има сили и търпение да не се огъне пред левите синдикати и да осъществи докрай плановете си.

През следващите години политическото всекидневие в Париж обаче ще бъде не толкова триумфално, колкото трудно и дори кално. На втория тур от парламентарните избори идната неделя Макрон иска да постигне огромна победа, но истинската битка започва едва след това.

Истинската битка тепърва предстои

Традиционните партии отляво и отдясно паднаха покосени след първия тур на изборите. Социалистите, които досега имаха парламентарно мнозинство, навярно ще се свият до няколко десетки депутатски места. За тях това е унищожителен удар. Марин Льо Пен и нейният Национален фронт също преживяват горчиво разочарование: след подема си на президентските избори, сега те може дори да не успеят на сформират собствена фракция в Националното събрание. И ще им остане единствено утешението да подвикват откъм задните банки.

Крайната левица също ще се свие в сравнение. Ала най-голямото поражение преживяват консерваторите. Само допреди седмици те мечтаеха за собствено мнозинство, за да стегнат юздите на Макрон и да го принудят да се съобразява с чуждото мнозинство в парламента. Сега обаче се оказа, че консерваторите ще бъдат просто най-голямата опозиционна партия.  А това ще ги вкара в тежка криза на идентичността.

Тази революция на политическата сцена във Франция е изумителна и в същото време някак освежаваща: ще се появят куп нови, млади лица, хора от бизнеса и гражданското общество.

Франция открай време има навика на всеки стотина години да си позволява по някой по-голям или по-малък революционен обрат. Това упражнение от една страна носи освобождаване, но от друга - крие много опасност. Сега Еманюел Макрон трябва да остана здраво стъпил на земята, да слуша, да работи усилено и да не се опиянява от собствения си успех. Той получи огромен кредит на доверие и сега е длъжен да покаже какво може. Опозицията е слаба и почти не може да му се противопостави. Тепърва ще видим дали младият президент наистина е достатъчно зрял и умен.