Разумният Обама
20 юни 2014
Съобщавайки, че предстои изпращането на 300 военни консултанти в Ирак, Барак Обама нямаше за цел да покаже на външнополитическите хардлайнери като Джон Маккейн, че може да действа и безкомпромисно. Американският президент по-скоро се опита да убеди своите сънародници, че няма да има "пълзяща мисия" и в Ирак, т.е. нежелано разширяване на мисията.
Много американци се опасяват именно от това, поради което Барак Обама е изключително внимателен, когато става дума за намеса в Близкия изток. Дори най-решителните му изявления, като това за "червената линия" пред сирийския диктатор Асад, в крайна сметка бяха последвани от предпазливи действия.
Той не повтаря грешките на Буш
За разлика от предшественика си, Барак Обама отрано разбра, че на място възможностите за влошаване на положението са много повече от тези за неговото подобряване. Барак Обама знае много добре, че всяко решение в полза на една от безбройните религиозни или политически групировки в Сирия или Ирак може да има фатални последици. Какво би станало, ако той действително се отзове на молбата на иракския премиер Нури ал Малики и го подкрепи с въздушни удари?
Подобен ход несъмнено би настроил сунитското малцинство срещу САЩ и би погребал заявената американска цел за решаване на правителствената кризи в Ирак с участието на всички религиозни и политически течения. Т.е. Барак Обама може само да загуби. Класическото клише "добри" и "лоши", което американците инстинктивно търсят, в случая не съществува. Защо трябва да се предприемат въздушни удари без да има пълна яснота за различните позиции и цели?
Добрите намерения на Обама
В четвъртък Барак Обама за пореден път подчерта, че американците не са се изтеглили по собствена инициатива от Ирак. Той е предложил на иракския премиер да остави известен военен контингент в страната, при същите условия, които важат за останалите американски мисии по света. Въпреки това някои републиканци не се свенят да обвиняват Барак Обама, че бил виновен за хаоса в Ирак.
За да не изопачаваме историята, трябва да кажем, че отговорност за американската роля в Ирак носи един друг призидент. При това от тяхната партия. А това, което пише Дик Чейни, който е от главните архитекти на иракската война - че Обама бил слаб, дори "шут", е чист политически опортюнизъм. Обама нито е шут, нито пък е виновен за хаоса в Ирак - той е най-вече разумен.