Операция "Касиопея": Шпионите на ФРГ в Югоизточна Европа

Новото изследване на независимата Историческа комисия, която работи с архивите на западногерманско разузнаване BND, проучи документите за периода до 1968 година. А отговорите, които изследването дава, са както вълнуващи, така и отрезвяващи. „BND се е интересувало най-вече от военния потенциал на държавите от Източния блок,“ обобщава Андреас Хилгер от Историческата комисия. Тогава се е смятало, че интересни са най-вече Полша, Унгария и Чехословакия, където може да навлезе Съветската армия. Западногерманските шпиони са смятали, че за да бъдат своевременно разкрити подобни планове, „ранно предупреждение“ е можело да дойде от военната ситуация в Югославия, България и Румъния.

"Федералната информационна служба" (BND) е създадена през 1946 година от американските окупационни сили под наименованието „Организация Гелен“, а от 1956 г. минава под ръководството на Бон. Описаните по-горе цели, които си поставя BND, звучат амбициозно, но резултатите от усилията са по-скоро разочароващи.

"Източници на информация" и в България

„За BND винаги е голям успех, когато може да намери постоянен „източник на информация“ в една от целевите държави. Броят на тези източници обаче е доста скромен, през 1960-те години той се движи между 9 и 22 - за цяла Югоизточна Европа. Сред тези източници няма агенти на високи позиции,“ обяснява Хилгер, който отскоро е заместник-директор на Германския исторически институт в Москва.

Колко сложна е била работата на BND илюстрира операцията „Касиопея“. Под това кодово наименование в периода 1955-1963 г. германското разузнаване работи с една германка в българския град Видин. Комуникацията с „източника“ е много сложна, а българските тайни служби действат особено агресивно и насилствено вербуват съпруга на „Касиопея“. Всичко това сериозно ограничава възможностите на „източника“. „Касиопея“ успява да подаде само незначително количество ценни информации за военни съоръжения, но попада в опасност и трябва да бъде изтеглена.

„BND се опитва да компенсира, използвайки услугите на пътуващи бизнесмени, журналисти или туристи, но техните информации си остават откъслечни, а агентите тъй и не успяват да проникнат зад кулисите,“ коментира Хилгер. И дава като пример случая с един австрийски журналист, който често пътувал до държави отвъд Желязната завеса. Той бил вербуван от западногерманското разузнаване за периода 1958-1965 година. Агент „Гредлер“ редовно доставял информация за свои наблюдения и разговори, но в BND оценявали неговите сведения като малоценни. С течение на времето все повече тайни служби на Изток и на Запад започват да се интересуват от този източник, така че разузнавателната операция постепенно се превръща в контраразузнавателна.

„Повече въображение сътрудниците на BND  демонстрират в техниката на шпионажа,“ твърди Хилгер. Указания до своите агенти те укриват например в подгъвите на дамски слипове, за да бъдат пренесени безопасно през границата. „Но резултатите и успехите на BND така и си остават доста ограничени,“ добавя историкът.

В Бон са недоволни от резултатите

Същото смятат и отговорните политически фактори в Бон, които не са доволни от работата на разузнаването. През 1965 година Министерството на отбраната дори отправя запитване дали военното разузнаване на BND изобщо „разработва враговете“. Три години по-рано ръководителят на Отдела за военно предизвестяване дори предлага оставката си с аргумента: „Вече не мога да гарантирам предизвестяване“.

Повечето информации на западногерманското разузнаване за Югоизточна Европа тъй или иначе идват от бегълци и емигранти, които успяват да се доберат до Австрия или Германия. Колко широко е отворена ножицата между претенциите на BND и крайните резултати ясно показва въстанието в Унгария през 1956 г. „То е истинска изненада за BND,“ обяснява Хилгер.

През въпросната година в отдела за Югоизточна Европа на BND се получават едва 20 агентурни информации от Унгария. А гледката става още по-безотрадна, след като на 9.12.1956 унгарските тайни служби успяват да отвлекат шефа на унгарското направление в BND Шандор Визни по време на негова среща с агент на австрийско-унгарската граница.

В резултат на това чорапът започва да се разплита. Осветени са информатори, цели звена в разузнаването и техни служители, сред които дори ръководителят на контраразузнаването на BND срещу Унгария Дьорд Колени. Независимо от това унгарецът по рождение Колени не само остава на поста си, но през 1965 година дори е повишен до шеф на военното разузнаване срещу Унгария. А това е една от многобройните елементарни грешки, които BND допуска в оперативната си и кадрова дейност. Грешки, които непрекъснато спъват собствената работа на разузнаването.

Бившите кадри от Вермахта и националсоциалистическите служби

През Втората световна война Колени работи за унгарското контраразузнаване, поради което в BND го смятат експерт по шпионажа, който познава страната и знае езика. Но решението да бъде натоварен с такива големи отговорности е поредният примера за катастрофалното кадруване на западногерманското разузнаване. Андреас Хилгер обяснява: „Илюзорни са очакванията, че ветерани от Вермахта и от националсоциалистическите служби могат да дадат някакъв съществен принос. Техните познания за съответната страна обикновено са откъслечни и остарели, някогашните им контакти са прекъснати поради радикалната смяна на властта. Архивите показват, че тези ветерани не притежават никакви специални шпионски качества. Хора от някогашните служби за сигурност на националсоциалистите просто плетат вътре в BND свои собствени мрежи, за да си осигурят сигурни служби. При това някогашните им общи убеждения се ценят дори по-високо, отколкото компетенциите им.“

В това отношение Отделът за Югоизточна Европа е прекрасен пример. В периода от основаването си през 1946 г. до 1968 г. в тази „Секция 71“ (както гласи последното наименование) работят бивши офицери от Вермахта или бивши служители на нацистката Служба за сигурност, включително първият ръководител на отдела Руперт Мандел. Обременеността на BND с кадри и мироглед от времето на националсоциализма постепенно се осъзнава като проблем едва през 1960-е години, най-вече след като бившият есесовец и по-сетнешен служител на западногерманското разузнаване Хайнц Фелфе е разобличен като двоен агент, работещ за КГБ.

Тъкмо за да се осветли споменатата обремененост на BND, през 2011 година беше стартиран историческият проект. Историците получиха уникалната и небивала никъде другаде по света възможност да разтворят архивите на едно действащо разузнаване. Но техните изследвания се публикуват с доста почернени пасажи, а отделните томове излизат бавно поради разрешителната процедура, което  показва, че подобни проекти винаги имат и сенчеста страна.

Wolfgang Krieger (Hg.) in Verbindung mit Andreas Hilger und Holger M. Meding: Die Auslandsaufklärung des BND. Operationen, Analysen, Netzwerke, Ch. Links Verlag Berlin, 986 Seiten, 80 Euro.

******

Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ: