Разни безобразия

Българското правосъдие може и да интересува целия ЕС, но на България май не й пука особено за него. Разбираме го покрай последния скандал с избора на главен прокурор - и ще го разбираме все по-усилено: според адвокат Михаил Екимджиев, елитът на пловдивските съдии, към който спада и един от кандидатите за главен прокурор, е в основата на множество дела, които България е загубила в Страсбург. В превод това означава, че магистратите, заради които впоследствие цялата държава е осъдена, не само че не биват наказани, ами и се издигат в служебната йерархия.

Порочно

Дотук знаем, че само за Пловдив и само по дела, които е гледал адвокат Екимджиев, става дума за около 80 присъди. Това са 80 случая, в които български магистрати са нарушили нечии права и този факт с нищо не се е отразил на кариерата им. Или поне ние не знаем да се е отразил.

Ако нехайството към присъдите в Страсбург е някаква държавна политика, може би е редно поне парламентът да я гласува. Ако ли няма политика на нехайството, може би е редно да се каже каква политика е налице.

Според сайта на Министерството на правосъдието, през 2009 г. е била приета концепция „за преодоляване на причините“, водещи до толкова много осъдителни присъди в Страсбург. Вътре нищо не пише за магистратите, породили порочната практика.

Прокуратурата и съдът с нищо не показват, че издигането на магистрати зависи включително и от това дали те са имали нещо общо с дела, провокирали осъдителни присъди в Страсбург.

Всъщност, за какво точно служи една присъда на Европейския съд? Кой и как я чете в България? Какви мерки взима? За една държава, чието правосъдие е направо континентален проблем, е малко странно да няма отговор на тези въпроси. Или да има отговори, но те да са точно толкова скандални, колкото и цялата правосъдна система.

Нека веднага уточним, че сегашното правителство не е единственото, от което се очакват отговори. Костов, Сакскобургготски, Станишев, Борисов - всички те би следвало да разяснят какво са предприемали след присъдите от Европейския съд. С малки изключения по времето на всичките тези правителства държавата плащаше това, за което я бяха осъждали. Но никога не се чу за нещо повече от парите.

До този момент има две прочути дела в Страсбург, от които ясно се вижда, че нарушителите на права впоследствие получават високи постове - единият става министър-председател, а другият - заместник-министър.

"Кога ще си разследвате премиера?"

Според едното дело Бойко Борисов, в качеството му на главен секретар на МВР, е издал заповед за стрелба по заподозрян, с която е нарушил правото му на живот. Просто заподозреният, който се е укривал в една обкръжена от полицията къща, не е заплашвал толкова органите на реда, че да му се отговори с такава сила. Впоследствие съдът е приел, че обстрелваният заподозрян всъщност се бил самоубил. Цената на описания епизод е 50 000 евро за близките на убития, близо 5 000 евро хонорар на адвокатите и въпроси от типа на „кога ще си разследвате премиера“.

Преди този случай имаше друг - за заместник-министър на правосъдието беше избрана съдия Деница Петкова, произнесла осъдителна присъда срещу журналисти заради направено от тях разследване. Журналистите получиха 36 800 лева от държавната хазна. Съдийката пък получи пост на заместник-министър.

Сега адвокат Екимджиев твърди, че тези случаи не са изолирани и че става дума за практика. А новото ръководство на Съюза на съдиите призовава ВСС да проверява висшите магистрати по публичните регистри. Един от тези регистри е в сайта на Европейския съд по правата на човека. И ако някой ви каже, че този отворен източник на информация е най-добре скритата кутия на Пандора, да знаете, че е прав.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Д. Попова-Витцел