1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Равносметка на Международна конференция за Ирак

29 май 2008

Вчера започна Втората международната конференция за Ирак в Стокхолм. В конференцията участват министър-председателят на Ирак Нури ал Малики и генералният секретар на ООН Бан Ки Мун.

https://p.dw.com/p/E8AT
Иракският премиер Нури ал Малики и шведския външен министър Карл БилдСнимка: AP

Шест месеца, след като американските войски нахлуха в Ирак, бяха оповестени впечатляващи факти. 56 милиарда долара са нужни за възстановяването на Ирак. Това беше заключението на Първата международна конференция за Ирак, която се проведе в Мадрид през 2003 година. САЩ обещаха да платят 20 милиарда. Очакваше се също, че иракската икономика ще се съживи от само себе си - разбира се с помощта на доходите от продажбата на петрол. Временното правителство на Ирак беше оптимистично настроено - неговите представители спекулираха, че Ирак ще се превърне в Япония на Близкия Изток.

Последваха редица конференции - в Йордания, Египет, Кувейт, а сега и в Швеция. От среща на среща се обещават все повече пари и опрощаване на дълговете. Разочарованието на иракското правителство обаче нараства с всяка изминала среща.

Управлявящите в Ирак се чувстват предадени

от международната общност. Иракският премиер Нури ал Мелики.

"Става въпрос за помощ за страната ни. Надяваме се, че резултатие от конференцията ще допринесат с нещо конткретно. На миналата конференция се създадоха комисии, но тяхните препоръки не бяха реализирани."

На срещи, посветени на възстановяването и развитието на Ирак, липсват често други арабски страни. Кувейт дори продължава да настоява за 15 милиарда долара репарации, които Ирак трябва да му изплати заради нахлуването на войските на Садам на територията му през 1990 година. Саудитска Арабия пък не иска да направи отстъпки по иракските дългове в размер от 17 милиарда долара. Три четвърти от дълговете на Ирак са към страните от Персийския залив. При това Ирак се задължава да внася част от петролните си доходи във фонд на ООН.

В Ирак все още няма закон, който да регулира добива и търговият с петрол.

Шиитите, сунитите и кюрдите не могат да се споразумеят за раззпределението на залежите. А доходите от петрола могат да достигнат границата от 80 милиарда долара годишно. Населението страда от лишени. Няма достатъчно електричество, питейна вода, а и медицинското обсружване е оскъдно.

Ирак още чака милиардите обещани на първата международна конференция в Мадрид. В Стокхолм най-вероятно няма да бъдат обещани нови финансови помощи. Вместо това ще се напомня за направени в миналото обещания и ще се поставят изисквания към иракското правителство, което трябва да гарантира стабилността и националното единство.