Ако се абстрахираме от истерията около бившия регионален лидер Пучдемон и погледнем фактите, не би останало много от т.нар. „политически затворници“ и самопровъзгласилите се за мъченици за каталунската независимост. Карлес Пучдемон, чийто управленски правомощия бяха отнети, всъщност е един нормален испански гражданин, обвинен от прокуратурата в Мадрид в тежки престъпления. Той се издирва с европейска заповед за арест, която ще бъде изпълнена в Германия.
Всяка година в ЕС има по около 15 хиляди такива случая. В действителност обаче само половината от издирваните биват предавани обратно на страната, издала съответната заповед за арест. А в Германия тези случаи са още по-редки. Следователно самопровъзгласилият се за каталунски герой за независимост има добри шансове да не бъде върнат в Испания.
Върховният съд на провинция Шлезвиг-Холщайн проверява иска на прокуратурата за екстрадирането на Пучдемон. И това е съвсем нормална процедура. Тоест няма повод за вълнение. Трябва да се доверим на правовата държава и нейните органи. Разбира се, че европейският гражданин Пучдемон може да извърви целия юридически път и да обжалва иска за екстрадиране. Това е негово право. Но трябва да се знае също, че той не е особен случай.
Пучдемон маневрира
Престъпленията, които му се приписват, дават достатъчно основание за неговото екстрадиране. И водачът на сепаратистите просто трябва да отговаря пред испански съд. Пучдемон се е укрил от правосъдието. Можем да го наречем и страхливец, защото избяга в Белгия, оставяйки в беда много от съратниците си в Каталуния.
Всеки предполагаем престъпник трябва да отговаря пред съда. Но Пучдемон не, така ли? Съюзите, които той сключва, са меко казано странни. В Белгия той се остави да бъде ухажван от фламандските националисти и сепаратисти. Във Финландия беше гост на един доста объркан депутат от Лапландия. А в затвора в Германия го посети не кой да е, а един от основателите и бивш шеф на дяснопопулистката партия "Алтернатива за Германия" Бернд Луке. Да, тази среща с каталунеца, който се кичи с ореола на невинността, предизвика силен медиен интерес в Германия. И трябва да признаем, че с умел медиен пиар каталунският политик продължава да привлича вниманието върху себе си - той изнася доклади, нарича себе си „президент“ и така провокира испанското правосъдие. Всъщност европейската заповед за задържане, която беше отменена преди Коледа и подновена наскоро, не може да учуди Пучдемон. Тя пасва идеално на неговата медийна инсценировка.
Правото, а не пропагандата
Ако си бе останал в Брюксел да се наслаждава кротко на своето изгнание, вероятно скоро всичко щеше да утихне около него. Пълна загадка е обаче, защо Лявата партия и Зелените в Европарламента се поддават на пиара на каталунския лидер. Авантюристично е тяхното предложение германското правителство да се намеси така, че да повлияе на решението на съдиите в случая Пучдмон. Очевидно левите и Зелените не са разбрали как функционира правовата държава.
Пучдемон, който проведе нелегален референдум и противоконституционно обяви независимостта на Каталуния, трябва да отговаря пред правосъдието - в един съдебен процес, където е най-логично той да се проведе - в Испания. Ако обаче германското правосъдие реши, че екстрадирането не може да бъде осъществено, то трябва да приемем и неговото решение. Защото в правовата държава водещ принцип е правото, а не политическата пропаганда на този или онзи.