Путин шокира с тезите си за Втората световна война
23 юни 2020
Една от основните тези на Путин е, че западните страни, и най-вече Великобритания и Франция, също носят вина за Втората световна война. Путин твърди още, че Пактът Молотов-Рибентроп е имал своето оправдание, точно както и свързаното с него присъединяване на части от Полша и от балтийските държави към СССР. Доколко убедителни са неговите аргументи?
Карл Шльогел: Доста странно е, когато един президент се изявява в ролята на историк и се позовава на архивни документи. Това е работа на професионалните историци, които работят независимо от политическите си окраски. В статията му не видях нищо ново по същество. Не е ново това, че европейските държави не са успели да спрат възхода на националсоциализма, че политиката, с която са се опитвали да усмирят Хитлер, е била фатална и не само не го е спряла, но е проправила и пътя към войната. Но едно е да провеждаш политика на умиротворяване, както са правили Великобритания и Франция, и съвсем друго – да подпишеш договор, целящ подялбата на Полша, определянето на сфери на интереси, съпроводено от окупацията на съветската сфера на влияние. (Това са неща, уредени в секретния протокол към Пакта Молотов-Рибентроп - б.ред).
Путин пише, че Полша също носи част от отговорността за Втората световна война, тъй като е участвала в подялбата на Чехословакия след Мюнхенското споразумение от 1938. Прав ли е?
Карл Шльогел: Полското ръководство взима участие в разрушаването на Чехословакия, когато влиза в Тешинска област – по това никой не спори, то е известно отдавна и в самата Полша. Причината, поради която Полша взима участие в Мюнхенския сговор, вероятно се крие в късогледата и глупава външна политика на тогавашното ръководство, но от друга страна – и в опасенията, че в противен случай би трябвало да се даде право за преминаване на съветските войски. Полша не е била готова за това по различни причини.
Какво мислите за аргумента на Путин, че присъединяването на балтийските държави към СССР е станало законно?
Карл Шльогел: Това е изкривяване на истината, от което ти се изправя косата. Имало е протокол, имало е съгласуване на сферите на влияние, имало е военен натиск, имало е създаване на военни бази, имало е направлявано отгоре всенародно гласуване. Путин преобръща с главата надолу всичко, което се е случило между първи септември 1939 година и 22 юни 1941. Той по същество игнорира цялата работа на историците, свършена през последните 30 години, и вкарва Русия в историко-политическа задънена улица.
Какво, според Вас, се крие зад това?
Kарл Шльогел: Това не е свързано с историята, а със съвременността. Путин използва личната си интерпретация на историята като инструмент в днешната си политика. Той прави опит да представи Полша, Украйна и балтийските страни като реакционни, националистически и до голяма степен антисемитски държави. Това е опит за изолирането на тези страни, на територията на които са били извършени голяма част от зверствата на войната. Това е и най-голямата обида за Червената армия, воювала срещу Хитлер – защото Путин се опитва да я противопостави на Украйна и Полша, които също са жертви на националсоциалистическата политика и също са воювали срещу Хитлер. Очевидно Путин разчита на отзвук сред част от западната общественост.
Руският президент упреква Полша и западните държави в ревизионизъм. Не е ли самият той ревизионист?
Карл Шльогел: Разбира се, че Путин е ревизионист, но не защото иска възстановяването на стария СССР, а защото се стреми към възстановяване на неговите предишни сфери на влияние. Същността на този дълъг трактат, в който той пише за конференциите в Ялта и Потсдам и за създаването на ООН, е, че той очевидно иска да се върне към времената, в които Великите сили определяха какъв да бъде светът. Травмата от 1945, когато Източна Европа не само бе освободена от националсоциализма, но и окупирана за десетилетия, е една от причините, поради които Путин толкова подробно пише за Ялта. И в случая не става дума за исторически възпоменания по повод юбилея, а за това, че Русия, като наследничка на СССР, иска да участва във взимането на решения в световната политика.