Прощавай, Исус! Пардон, Пикасо!

Сесилия Хименес от испанския град Бория е имала всъщност добри намерения. Името на възрастната дама се разчува след опита й да спаси от унищожителната влага една фреска с лика на Исус от 19-и век. С четка и бои Сесилия пристъпва към начинанието. Само че резултатът от "реставрацията" наподобява повече маймунообразно същество, отколкото Исус и сега самозваната художничка вероятно ще трябва да отговаря пред съда.

Едно произведение на изкуството може да бъде съсипано лесно: по нещастна случайност, от незнание, неумение или пък поради зла воля. Има доста случаи, при които похабената картина или скулптура се прочуват повече от оригинала.

За лоения ъгъл и други истории

В един пролетен ден на 1982 г. Йозеф Бойс залепва голяма буца лой в горния ъгъл между две стени в една от залите на Художествената академия в Дюселдорф. "Лоен ъгъл" се казва произведението, издигащо се на пет метра височина от земята. Бойс вече е покойник, когато четири години по-късно творбата му бива съсипана не съвсем неволно.

Домоуправителят на Академията вече не може да понася миризмата на гранясало и отстранява лоената творба от стената. Следват крясък до небесата в средите на художници, познавачи, ценители и съдебен иск от дългогодишния ръководител на ателието на Бойс Йоханес Щютген. Според Щютген, художникът сътворил лоения ъгъл лично за него и му го завещал с думите: "От сега нататък този ъгъл е твой". За унищожената собственост Щютген получава обезщетение от 40 000 марки.

Ценителите на Бойс знаят, че лойта играе важна роля в неговите произведения. Някои обаче са на мнение, че миризмата на гранясало действително е непоносима и трябва да бъде отстранена. С други думи, когато изкуството не се възприема като изкуство, то е застрашено от опасността да бъде съсипано. Приживе самият Бойс изпитва това на собствен гръб. През 1973 г. той показва на една изложба инсталация с вана. Преди откриването в изложбените зали обаче се състояло парти на местните социалдемократи и в края на празненството дамите използвали ваната, за да измият в нея мръсните чинии.  

Службата по чистотата не си поплюва

Апропо, ваните. През 2011 г. една чистачка почиства гумена вана от "някакво голямо светло петно" в музея Оствал в Дортмунд. Откъде да знае жената, че това било част от инсталацията на Мартин Кипенберг "Когато покривът прокапе"?! След "почистването" произведението вече не могло да бъде възстановено в оригиналния му вид. Малка утеха е, че инсталацията поне била застрахована срещу 80 000 евро.

Службата по чистотата в Мелбърн си няма разправии със застрахователни дружества, но пък си навлича гнева на жителите на Мелбърн, след като пребоядисва няколко произведения на уличния художник Бенкси. Той пребивава в Австралия през 2003 година и със своите графити увековечава изкуството си по стените на много сгради. Вечността обаче може да трае и доста кратко, както става ясно впоследствие. През 2010 г. градската служба по чистотата отстранява последното останало негово графити в Мелбърн: "Скачащият с парашут плъх". 

Да се препънеш в картина за милиони

Произведенията на Пабло Пикасо пък сякаш магически привличат разрушителните сили. Картината му "Актьорът", която краси музея Метрополитен в Ню Йорк, има например доста необичайна съдба. Млада студентка по изобразително изкуство се спъва пред картината и падайки, разкъсва долния й десен ъгъл. След злощастния инцидент картината е реставрирана и цепката от 15 сантиметра е напълно заличена.

Пак на Пикасо принадлежи платното "Мечта", което американският милиардер Стивън Уейн пожелава да продаде на известен мениджър срещу 139 млн. долара. Сделката е почти сключена, когато на едно парти Уейн по невнимание нанася на картината "съкрушителен" удар с лакътя си. В списъка на съсипаните произведния на Пикасо са и много други картини, изгорели при пожари или силно повредени като "Жената в червено кресло", която е била зацапана от вандали в музея в Хюстън.

Поуката от всички тези истории е следната: лаиците по-добре да не посягат към ценни картини, даже и когато с добри намерения ги "реставрират" или "поправят"!

АГ, ЗЦ, ДПА, Ф. Кок, К. Цанев/ Редактор: Б. Рачева