1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Протестантският Удсток

Астрид Пранге
24 май 2017

Преди 500 г. Мартин Лутер обявява своите тези срещу Католическата църква и слага начало на Реформацията. Стотици хиляди се стичат в тези дни към Берлин и Витенберг за събор, празнуващ духовното обновление на Църквата.

https://p.dw.com/p/2dVsn
Deutschland Stuttgart Evangelischer Kirchentag 2015
Снимка: picture-alliance/dpa/W. Kastl

Най-известният сред близо 140-те хиляди участници в църковния събор е бившият американски президент Барак Обама. Самата му личност съдържа послание към участниците в събора: демокрацията се нуждае от вяра и упование в бога, както и от политици, които умеят да ни убеждават в нейните ценности.

Протестантският църковен събор е събитие на суперлативите. Стотици хиляди гости от цял свят отбелязват тържествено 500-годишния юбилей на Реформацията и протестантското движение. Предвидени са общо 2500 различни мероприятия. Освен политици от ранга на Меркел и Обама, в Берлин и Витенберг се събират за църковни служби и дискусии изтъкнати духовни лидери, филантропи и поп-звезди. Сред тях личат имената на личности като Мелинда Гейтс, специалния пратеник на ООН Стефан де Мистура и израелския писател Амос Оз.

От 1949 година насам протестантският църковен събор се провежда на всеки две години. Той е открит към целия свят,  но същевременно е и типично германски. Инициативата за него принадлежи на политика Райнолд фон Таден-Триглав /1891-1976/, който оказва съпротива срещу националсоциализма като член на опозиционното протестантско движение. Чак до 1964 година той е и председател на събора.

Въпросното опозиционно движение е почти единственото в рамките на тогавашната Протестантска църква, което се противопоставя на националсоциалистическата идеология.

Затова след края на Втората световна война редица ангажирани протестанти настояват да се създаде форум за дискусии, който да допринесе за осмислянето на миналото, така че тези най-тъмни страници от германската история никога повече да не се повтарят.

През 1949 година т.нар. "Седмица на протестантите” прераства в движение на миряните, което съзнателно се разграничава от официалната църква и редовно организира свои събори, посветени не само на църковно-теологически въпроси, а и на парещи проблеми от политическия живот и ежедневието – като например миграцията, бежанците, военните конфликти, толерантността,  интеграцията на чужденците.

"Християнският реализъм"

Известни религиозни мислители и теолози допринесоха за това протестантският църковен събор да се превърне в събитие от международна величина. Присъствието на Барак Обама, впрочем, не просто жест на приятелство. Бившият американски президент се чувства свързан с протестантизма и чрез публикациите на германско-американския теолог Райнхолд Нибур. "Християнският реализъм" на Нибур, който смята, че мерило за справедливостта са зачитането на обществените интереси и отказът от национална арогантност, несъмнено е оказал съществено въздействие над политиката на Барак Обама.

В тазгодишния протестантски църковен събор участват и водещи германски политици – сред които федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер, министрите на финансите и вътрешните работи - Волфганг Шойбле и Томас де Мезиер, както и лидерът на Социалдемократическата партия Мартин Шулц.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми