Застрашен ли е ЕС от разпад заради пандемията?

Ще се разпадне ли ЕС заради коронавируса? Този провокативен въпрос задава вестник „Ди Велт“, коментирайки различния път, по който редица държави от Общността поеха в борбата срещу пандемията. Дали националните решения няма да надделеят над общото, питат авторите Клаус Гайгер и Кристоф Шилц, според които, бавните темпове на ваксинациите допълнително подхранват съмненията към Брюксел.

Два пътя – общоевропейски и национален

„Пандемията от коронавирус е третата голяма европейска криза на 21 век“ след дълговата и бежанската кризи“, констатира изданието. Всички държави от общността отново са изправени пред въпроса: Кой съумява по-добре да се справи с кризи като сегашната – ЕС или националните държави?

Първоначално европейците заложиха на национални решения – държавите затвориха своите граници и спряха износа на медицински материали. После обаче развитието тръгна в обратната посока - Меркел и Макрон станаха инициатори за създаването на Европейски фонд за възстановяване и за първи път в своята история ЕС се съгласи да поеме общи финансови задължения. Предвидена беше и обща стратегия за ваксиниране, но бавният ѝ ход породи редица съмнения, констатира изданието. В резултат на това много държави поеха по собствен, национален път. Като примери за това се споменават действията на Унгария, която подмина ЕС и реши да ползва руската ваксина „Спутник V“, независимо, че тя още няма европейско разрешение. Чехия и Словакия също са поръчали от нея, а от втората половина на тази година в Италия дори ще се произвежда руска ваксина – предвидени са до 10 милиона дози „Спутник V“ до края на годината.

Ерозия на доверието към Брюксел

На запад се опасяват, че Пекин и Москва се опитват да извлекат политически капитал от сегашната криза с липсата на ваксини. Вестник „Тагесшпигел“ пише в тази връзка следното: „Лошият мениджмънт при набавянето на ваксините подкопа доверието към Брюксел не само сред страните членки на ЕС, но и сред кандидатките за членство. Особено Китай и Русия се възползваха от този факт, за да увеличат своето влияние в геостратегическото премерване на сили“.

„Ди Велт“ пък отбелязва, че благодарение на тези доставки от Русия и Китай Унгария междувременно е задминала всички останали големи държави от ЕС по скоростта, с която ваксинира населението си. А това е твърде неприятен факт за Брюксел. Изданието цитира и други белези, които говорят за ерозия на доверието към Брюксел – например това, че Австрия и Дания искат в бъдеще да си сътрудничат с Израел при разработването на ваксини, които да са ефикасни и срещу мутациите на коронавирус. А канцлерът Курц дори заяви в прав текст, че страната му не иска повече да бъде зависима от ЕС в това отношение. Има и други белези, които говорят за това, че държавите отдават приоритет на националните мерки над общоевропейските – например затварянето на различни национални граници в рамките на Шенген. Известно е, че безграничната мобилност в рамките на ЕС е едно от свещените правила, от които общността в никакъв случай не желае да се отказва.

Брюксел няма право на повече грешки

Разнобой се очертава и по въпросите, свързани с предстоящите летни отпуски и пътувания, както и относно въвеждането на общоевропейски имунизационен паспорт, който да ги улеснява. Още отсега има страни като Гърция, Кипър и Испания, които демонстрират, че не желаят да се съобразяват с общите европейски решения и вместо това залагат на двустранни спогодби. Естония също смята да разрешава достъпа на ваксинирани туристи от Израел. „За ЕС обаче би било възможно най-лошият символ, ако в началото на лятото хора от държави, извън ЕС, имат право да си почиват в Гърция или Испания, докато гражданите на ЕС останат без подобна възможност. Тогава критиките срещу бавния процес на ваксиниране просто ще излязат извън контрол“, коментира „Ди Велт“. Според изданието, Брюксел няма право да допуска повече грешки.