Призрак броди из Европа

Позакъснялата реакция на ЕС във връзка с финансовата криза окончателно потвърди един налагащ се извод: когато държавите-партньорки са единни по дадена кауза, а постигането на такова единство често отнема немалко време, то тогава те са и склонни, и в състояние да действат заедно. Ако този съюз на волята обаче отсъства, и най-прекрасните институции не могат да помогнат с нищо.

Тази проста истина придобива особена актуалност на фона на относително нетърпеливите настоявания за бърза ратификация на Договора от Лисабон. Може би понастоящем конкретни съвместни надзорни органи за големите банки биха били по-полезни. Защото поради упражненията по собствената институционална конституция

ЕС е вече твърде дълго време парализиран

Останаха да отлежават редица неща, които биха могли да донесат на гражданите по-пряка и по-осезаема полза. При все това остава в сила, че Лисабон е блокиран. Преди всичко, но не само заради ирландския отрицателен вот на референдума през юни. Оттогава насам и ирландското правителство се размотава. На срещата на върха на Евросъюза банковата криза беше добре дошъл предлог, да не се разговаря по този болен въпрос.

Ирландците имат убедителни причини да изчакват. Първо, защото на избирателите трябва да се предложи почивка, за да не се отвърнат окончателно. Второ, защото все още там са твърде много заети със самите себе си. Преди три седмици държавата трябваше да гарантира всички задължения на ирландските банки, за да предотврати колабирането на местната финансова система. Това беше първият цялостен опит в световен мащаб за разрешаване на проблема.

Само преди седмица ирландският финансов министър представи бюджета си, гъмжащ от данъчни повишения и икономии по отношение на разходите. Въпреки всичко в крайна сметка остана дефицит в размер на шест и половина процента от БВП.

Ирландия вече нагази в рецесията

и се подготвя за нови фатални вести. При това положение се преобръща и ирландският поглед към Европа. Призрак броди из Европа, призрак на име Ирландия. Само малък остров в северната част на Атлантическия океан ли? Да, това също е в сила за Ирландия. Разумните мозъци вече са наясно, че банковата гаранция стана възможна, само защото Ирландия е член на еврозоната. Същите тези мозъци сега си задават въпроса, дали нежеланата изолация, криеща се като заплаха в отрицателния вот спрямо Лисабонския договор, в настоящия момент е в интерес на нацията. Известно е от всички анкети, че ирландците по принцип не са евро-скептици. Точно обратното.

Следователно както ЕС, така и Ирландия са заинтересовани този договор най-сетне да бъде финализиран. ЕС очаква от него по-ефикасно ръководство. Може и да стане. Безспорно е обаче, че темата трябва да бъде отработена, за да може Евросъюзът да си позволи да се съсредоточи върху други въпроси.