Когато нацистите избиха над 4 000 мирни сърби край Крагуевац

От нападението на нацистка Германия срещу кралство Югославия на 6 април 1941 година до изтеглянето им от страната през 1944-45 година в балканската държава са били разположени стотици хиляди германски войници. Гробовете на повече от 15 400 паднали германци са пръснати из цялата страна. Още повече обаче са гробовете, свидетелстващи за извършените от германските окупатори престъпления по време на войната: освен безбройните участници в съпротивата, германците са ликвидирали и най-малко 80 хиляди цивилни граждани в рамките на тъй наречените "наказателни акции" на Вермахта и СС.

Още през август 1941 година, непосредствено след нападението срещу Югославия, германските командири издават заповедта да бъдат взети заложници от всички обществени прослойки - „за предотвратяване на формирането на банди и за превантивна защита на войските". Като наказание за всеки германски войник, убит от бойците на съпротивата, е трябвало да бъдат ликвидирани по 100 цивилни сърби, а за всеки ранен - по 50.

Отмъщение за Първата световна война

За да овладее положението на Балканите, през септември 1941 година Хитлер изпраща като главнокомандващ в Сърбия генерала от Вермахта Франц Бьоме. Той е австриец и е бил известен със своята суровост. Непосредствено след пристигането си генералът напомнил на подчинените си войници, основно австрийци, за войната срещу Сърбия по време на Първата световна война: „Вие ще отмъстите за убитите си другари, проляли кръвта си през 1914-а година в битка с подлите сърби."

За Бьоме и останалите бивши офицери от австроунгарската армия поражението от Първата световна война е било травма, която е трябвало "да бъде коригирана – при това с всички средства", обяснява австрийският политолог Валтер Маношек.

„Изкупителни" жертви от всички прослойки

И действително - под ръководството на Бьоме се прилагат брутални мерки срещу цивилното население. На 21 октомври 1941 е проведена жестока наказателна акция в Крагуевац. След като десетима германски войници загиват, а 26 са ранени при престрелка между Вермахта и бойците от съпротивата, германците избиват 2300 мирни граждани - сърби, евреи и роми. Освен това нацистите разстрелват 415 души в селата около Крагуевац и арестуват още 5000 души.

Хората са прибрани от нивите, от работните им места, от улиците и от домовете. 300 ученици заедно с техните учители са задържани в класните им стаи. Арестувани са и десетки ромски деца, повечето от които ваксаджийчета, защото отказвали да чистят ботушите на войниците от Вермахта.

Боейки се за членовете на семействата си, но и понеже първоначално германските войници им казали, че става дума само за подмяна на паспортите, почти никой не се опитал да избяга. На 20 октомври обаче са разстреляни първите 123-ма души: сърби и евреи. А на 21 октомври нацистите започнали и с масовите разстрели: избити са 2264 души.

Зверството в Кралево

Същевременно войниците от Вермахта и представители на различни сръбски съюзи, оказвали съдействие на окупационните сили, избиват 1700 цивилни граждани в Кралево. В книгата си „Тито - вечният партизанин" Мари-Жанин Калич цитира един от оцелелите: „Те изловиха всички мъже по улицата - от 14-годишните деца до възрастните хора над 60. След това ги отведоха на групи с вдигнати ръце до лагера във фабриката за вагони". По-късно заложниците са разстреляни в изкопани предварително гробове.

Общо в рамките на наказателните акции между април и началото на декември 1941 година са избити около 30 000 цивилни сърби. Огромните мащаби на престъпленията затрудняват юридическия анализ на случая. В Белград след войната някои от основните виновници - висши офицери - са изправени на съд, а част от тях получават смъртни присъди. Франц Бьоме се самоубива в затвора в Нюрнберг преди да бъде изслушан от съда.

Мнозина обаче успяват да се отърват. Дори генералите, отговорни за настъплението срещу Югославия през 1941 година, и които отговарят на процеса в Нюрнберг, се измъкват почти безнаказано - никой не остава в затвора повече от пет години.

Вината и до днес не е призната ясно

В Сърбия споменът за зверствата в Крагуевац и Кралево е жив и до днес - почти всяко семейство е дало жертви. В Крагуевац е издигнат мемориал, към който има и музей. Там от 1971 година насам ежегодно се провеждат възпоменателни чествания.

Историчката Жанин-Мари Калич отбелязва пред ДВ, че по време на Втората световна война в Югославия са загинали един милион души - приблизително толкова, колкото в Англия, Франция и Италия взети заедно. А нанесените щети на Югославия по време на войната - по преценка на съюзниците - са в размер на над девет милиарда долара.

Дълго време Германия отказва да се извини за жестоката четиригодишна окупация, камо ли да изплати репарации. Едва през 1968 година югославският президент Тито и западногерманският външен министър Вили Бранд се договарят обезщетенията да бъдат изплатени чрез дългогодишно сътрудничество. Тогава ФРГ дава на тогавашна Югославия кредити за над един милиард германски марки.