Православният свят се кара заради Украинската църква

В продължение на четвърт век в православна Украйна цъкаше бомба със закъснител. Разцеплението започна в началото на 1990-те години – когато две съперничещи си формации – тези на Киевската патриаршия и на Украинската автокефална църква - обявиха независимостта си от преданата на Москва Украинска православна църква. И двете формации не бяха международно признати, а техните членове бяха стигматизирани като „разколници“.

Дълго време другите православни църкви се държаха така, сякаш разколът е вътрешен проблем на Руската православна църква. Но особено след анексията на полуостров Крим и последвалата война в Източна Украйна стана ясно, че Руският патриарх, комуто Украинската църква е подчинена от 17-и век насам, в никакъв случай не може да бъде обединяваща фигура за всички украинци.

Трайно разцепление

На 6 януари 2019 година Вселенският патриарх Вартоломей предаде т.нар. томос – документ, с който се обявява независимостта на Украинската православна църква. На церемонията присъства и президентът на Украйна Петро Порошенко. "Това е повод за голяма радост за много украински православни християни. От плещите ни се смъкна голямо бреме. То беше още по-тежко, защото преданата на Москва църква десетилетия наред им отказваше Божията милост, обявяваше техните тайнства за невалидни и не признаваше правото им да бъдат част от световното православие", заяви теологът Кирил Ховорун в разговор с ДВ.

Новопоявилата се независимата православна църква на Украйна възникна едва през декември 2018 година в резултат на обединението на двете разколнически групировки. Към тях се присъединиха и двама владици, които преди бяха верни на Москва. За патриарх бе избран 39-годишния митрополит Епифаний. Вселенският патриарх обяви независимостта на украинската църква чрез твърде рискована маневра. Той на бърза ръка отмени един указ на негов предшественик отпреди 350 години, по силата на който Киевската митрополия бе подчинена на Московската патриаршия.

Москва продължава опитите си да суети признаването на Украинската църква. Руският патриарх Кирил заплаши Вселенския патриарх Вартоломей със схизма, а руският президент Владимир Путин дори косвено обвини Вселенския патриарх в подкупност. Гръцкият политолог Илиас Коскувелис заяви пред ДВ, че по този начин Москва сама се изолира, защото „Вселенският патриарх се радва на голяма почит не само в Гърция, но и в целия православен свят“.

Два православни лагера

Украинският патриарх Епифаний от своя страна се надява на скорошно нормализиране на ситуацията. "Вярвам, че справедливостта ще възтържествува и някой ден всички църкви ще признаят нашата независимост, макар за това  да е нужно време", заяви той в разговор с ДВ. Той смята, че Гръцката православна църква първа ще признае решението на Вселенския патриарх. Сигурно ще я последва и Румънската православна църква. Засега обаче не се очаква, тясно свързаните с Москва църкви – като Българската православна църква и Сръбската православна църква - да признаят решението на Вселенския патриарх.

Засега само Патриаршията на Антиохия застана изцяло на страната на Москва - по разбираеми политически причини. Каноничната територия на тази църква е в пределите на Сирия, където много християни са верни на диктатора Асад, поддържан от Москва. Останалите  автокефални православни църкви засега не са взели окончателно отношение по този въпрос. Теологът Кирил Ховорун смята, че те изчакват да видят как ще се развие ситуацията оттук нататък: "Много е важно каква ще е новата църква - дали ще проповядва национални или дори националистически идеи, или ще стане една наистина открита и обединяваща църква, която се отваря и към националните малцинства", казва той.