Помирение по френски

Хамбург защити успешно водачеството. Тимът от севера, който още не познава загуба в текущия шампионат, спечели с три на един срещу Щутгарт и така маркира най-успешния старт в 46-годишната принадлежност на Хамбург в Бундеслигата. Подобаваща бе и реакцията на хамбургския нападател Младен Петрич, който отбеляза първия гол за своя отбор: „Ясно е, че след само пет кръга лидерското място във временното класиране не е още убедителен показател, но във всеки случай е хубаво, също както и футболът, който играем. Смятам, че ако продължаваме така, бихме могли да останем по-дълго на върха”, заяви играещият за Хамбург хърватски национал.

Жест на помирение насред баварския циклон

Без загуба досега е и Байер Леверкузен. В драматичен мач „аспирините” спечелиха като гост с три на два срещу шампиона Волфсбург, който досега така и не може да набере инерция. Това е вече третата загуба на "вълците" в серия, една незавидна равносметка. Още по-трагичен е обаче активът на берлинския Херта, който миналия сезон почти до последно участваше в борбата за титлата. Берлинчани изгубиха като гости с един на два срещу втородивизионния допреди няколко месеца отбор на Майнц и се сгромолясаха на предпоследното място.

И този път Валери Домовчийски влезе в игра само „за дежурните” 18 минути в края на мача, като потъна в цялостната посредственост на своя отбор. Все пак седмичникът "Билд ам Зонтаг" отрежда на младия български национал оценка среден, за разлика от неговия съекипник в националния отбор Димитър Рангелов, на когото вестникът дава слаба оценка. Така стигаме до мача на кръга - „евъргрийнът” между Борусия Дортмунд и Байерн Мюнхен. Пред 80 хиляди зрители на "Сигнал Идуна Парк" в Дортмунд домакините уцелиха старт като по поръчка и поведоха още в десетата минута с гол на египтянина Зидан. Байерн изравни в 36-та минута чрез Гомес и от този момент нататък на терена се развихри истински баварски циклон, който накрая отнесе домакините с цели пет на един. Толкова по-жалко за Димитър Рангелов, който излезе в този мач за пръв път с основния състав и в 61-та минута бе заменен с аржентинеца Бариос.

Макар че влезе в игра едва през второто полувреме на мястото на Гомес, в центъра на този гала-спектакъл бе френският национал Франк Рибери, който отбеляза фантастичен гол от свободен наказателен удар. Това попадение бе последвано от един колкото спонтанен, толкова и завладяващ помирителен жест. След гола Рибери с пълна скорост се насочи към холандския треньор на Байерн Луи ван Гаал и се хвърли на врата му като любящ син след дълга раздяла със строгия си баща. Тази сцена е толкова по-забележителна на фона на някои критични изявления на френската суперзвезда във връзка с отношенията му с холандския наставник. Пред френски медии Рибери заяви, че за пръв път контактите му с един треньор били отрицателни и че имало опасност отношенията му с треньора да станат много сложни.

Рибери и Стоичков - прилики и разлики

Така на преден план сред феновете излезе големият въпрос как ще реагира „генералът", тъй като много трудно може да се допусне, че холандецът ще се примири току-така с тези изявления. На този фон таблоидът "Билд" писа, че по време на ангажимента си в Барселона, поради своята безкомпромисност, ван Гаал е бил наричан „желязното лале”. "Тогава", припомня още вестникът, "ван Гаал отряза напълно квитанцията на бразилеца Ривалдо, който по онова време току-що бе избран за футболист на света за годината, и изпрати в дублиращия състав българската звезда Христо Стоичков, тъй като не искаше да се придържа към правилата на ван Гаал."

Така погледнато, за разлика от един Стоичков, с впечатляващия си жест на помирение Франк Рибери реагира с една градивна интелигентност, а самият ван Гаал - с дистанцирана доброжелателност, напълно в стила на голям треньор. Тъкмо този треньор българската футболна легенда Стоичков определя като „един пълен глупак” - мнение, което бе цитирано не много отдавна от германската агенция СИД. Ако това е мнение само на гигантския футболист Стоичков, то би могло да се посрещне и отмине снизходително, ако ли не и със симпатия, както и повечето негови екстравагантности. Ако обаче е мнение на треньора Христо Стоичков за неговия колега - треньора Луи ван Гаал, това вече не е екстравагантност, това е нелепост.