Подготвена ли е българската армия?

По време на посещението си в София генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен посъветва България да спре да намалява бюджета си за отбрана и да инвестира в модернизация на своята армия. Думите на Расмусен не бяха случайни - в резултат от анексирането на Крим от Русия стратегическата ситуация в Черноморския регион се промени драстично, а това, според експертите, ще има значителни последствия за страните от региона. Един пример - руските балистични ракети „Искандер“, разположени на полуостров Крим, са с обхват от 400 километра и покриват както южната част на Украйна, така и цялото крайбрежие на Румъния плюс значителна част от черноморската част на Турция. В състояние ли е българската противовъздушна отбрана да реагира на тази потенциална опасност?

"Сами не можем да се справим"

„Не, страната ни не притежава такива средства“, категоричен е ген.о.р. Съби Събев, който приключва военната си кариера като военен представител на България в Главната квартира на НАТО в Брюксел. Съоръженията, способни да прихванат тези тактически руски ракети, които могат да маневрират по време на полет, са американските „Пейтриът“, руските С-300 и системите „Иджис“, разположени върху патрулиращите сега в Черно море американски кораби. Но според конвенцията от Монтрьо, тези кораби могат да останат в черноморски води максимум 21 дни. „През 2015 година се очаква изграждането на стационарно противоракетно поле в Румъния, но дотогава има доста време“, пояснява генерал Събев в интервю за Дойче Веле.

Подобно е и мнението на ген.о.р. Чавдар Червенков, бивш ръководител на Военното разузнаване: „Според някои оценки, българските средства за противовъздушна отбрана са за съжаление доста остарели. Изпитвам силни съмнения, че разполагаме със системи, които могат да противодействат на съвременните руски ракети. Сами не можем да се справим“, казва ген. Червенков в интервю за Дойче Веле.

За състоянието на българската армия

Крим вече се превръща в удобно място за разполагането на руски десантни войски, морска пехота и подразделения на т.нар. “спецназ“. Неимоверно нарастват и възможностите на руския Черноморски флот. Способна ли е България да отговори адекватно на тези нови предизвикателства, възникнали след анексирането на Крим от Русия? „Проблемът у нас е, че се сещаме за модернизация на въоръжените си сили едва тогава, когато положението започне да става сериозно. За да говорим за ефективно противодействие, това противодействие трябва да е резултат от дългогодишна програма, която да бъде изпълнена към този момент. Ето, в нашите ВМС непрекъснато се налагат ограничения главно по финансови съображения. За да бъдат подготвени хората от флота, те трябва да разполагат със съответните средства и да плават определен брой дни в годината, да участват в стрелби и други морски учения. Финансовите ограничения, недостигът на горива и техника спъват този процес. Така имаме сравнително амортизирана и остаряла материална част, която, за съжаление, е комбинирана с недобре трениран личен състав“, признава ген. Червенков. Генерал Събев смята на свой ред, че след като руският Черноморски флот окончателно е решил въпросите с постоянното си базиране в Крим и планира осъществяването на амбициозна програма за модернизиране, НАТО би следвало да създаде постоянна оперативна група от 6-7 кораба на трите черноморски членки на Алианса - Турция, Румъния и България, които да демонстрират постоянно присъствие в региона.

И още нещо: след като в Източна Европа отново се заговори за въвеждането на наборна военна служба, трябва ли въпросът да бъде преосмислен и в България? За да отговори на този въпрос, ген. Червенков припомня някои всеизвестни, но може би позабравени факти: „Години наред недостигът на финансови средства оказваше натиск за съкращаване на българската войска. Постепенно службата започна да намалява от 18 на 15, дори на 9 месеца, а имаше и периоди, в които войниците бяха пускани по всякакъв повод в отпуска, защото нямаше с какво да се хранят в казармата. Така стигнахме до концепцията за професионалната армия. Днес отново говорим за връщане на наборната служба, но може ли някой да каже колко е наборният контингент младежи, годни за служба във войската? Къде ще настаним тези наборници, с какво ще ги облечем, колко ще струва всеки един от тях на бюджета? Ако се докаже, че разходите за наборна армия ще бъдат по-ниски от тези за професионалната, аз ще гласувам с две ръце”, казва ген. Червенков.

На ръба

Генерал Съби Събев е категоричен, че тенденциите в развитието на въоръженията изискват продължителна и сериозна подготовка на войнишкия състав: „Наборният войник не е в състояние да придобие такава подготовка за няколко месеца, поради което това би било излишно пилеене на средства. Подобни способности могат да се създадат само у професионалния войник, който за 3, 4 или 5 години придобива и усъвършенства уменията, необходими в новата оперативна среда“, подчертава ген. Събев.

Военният експерт припомня за член 3 от Вашингтонския договор за НАТО, който задължава страните-членки на Алианса да развиват собствените си военни способности и така да допринасят за общата отбрана. „Въпреки усилията, които се полагат, България все още не е напълно адекватна на тези изисквания. Поради ниския бюджет и големите съкращения наблюдаваме сериозна деградация на способностите на армията“, казва ген. Събев.

На това мнение е и ген. Чавдар Червенков: „Поддържа се едно статукво на ръба. Добре, че поне се справяме със задълженията по отношение на контингентите ни зад граница. Очевидно там се полагат необходимите усилия - успяваме да подготвим по един батальон, за да отговорим на поетите задължения“, обобщава ген. Чавдар Червенков.