Пет години след американската интервенция в Ирак
19 март 2008
Преди пет години президентът Буш имаше срещу себе си почти целия свят и подкрепата на голямо мнозинство американци, когато изпрати в Ирак американски войници. Америка още се намираше в състояние на шок след атентатите от септември 2001 и се остави да бъде измамена от една стихийно решена на война правителствена администрация. Първоначално светът бе покрусен от самоволните действия на водещата сила САЩ , чийто президент, с помощта на своето разузнаване, създаде фикцията за иракски оръжия за масово унищожаване и така започна война, която означава отчаяние и смърт за десетки хиляди иракчани и която разтърси в световен план убедителността на Америка.
Сбъднати предсказания
Сега, пет години по-късно, се сбъдват много от предсказанията на противниците на войната. Военните плановици в Пентагона грешаха, смятайки че с най-модерни оръжия и минимум войници ще може лесно да се контролира страна като Ирак. Грешаха обаче също и онези които твърдяха, че Ирак никога няма да възприеме демократични структури. При президентските и парламентарните избори, иракчани, въпреки терора, се възползваха по убедителен начин от своите новодобити и скъпо платени права.
Междувременно икономиката се съвзе. Шест процента стопански прираст са добър показател също и за една следвоенна икономика. Досега Ирак не се е разпаднал, както прогнозираха някои експерти, макар че етническите напрежения продължават и макар че страната продължава да е пред големи предизвикателства.
Шанс за оптимистично развитие
През последните месеци ситуацията със сигурността се подобри, което се дължи не на последно място на временното подсилване на американското военно присъствие. За пръв от пет години насам иракски бежанци с хиляди отново се завръщат в родината си, тъй като животът при министър-председателя Нури ал Малики е, въпреки всички съществуващи неуредици, по-добър отколкото при диктатора Саддам Хюсеин. Новият американски президент, който ще бъде избран през ноември, наследява от Буш американската ангажираност в Ирак, независимо дали приемникът е републиканец или демократ. И това е добре, тъй като Ирак се нуждае от стабилен планов фундамент, а не от вакуум на сигурността. Само така, и дано, би могло да продължи оптимистичното развитие от последните месеци.