Офшорките на германските банки

Редица германски банки са въртели интензивен бизнес с фирми-пощенски кутии. Това става ясно от анализа на хиляди страници от "Панама пейпърс". През изминалите години общо 14 германски банки са създали и управлявали над 1 200 офшорни фирми.

Много често на клиентите е бил предлаган пакет с услуги: фирма в Панама в комплект с банкова сметка в Швейцария или Люксембург. Според журналистическите разследвания, над 100 от тези офшорни фирми са активни и до днес. Редица банки са предлагали банкови сметки за такива фирми или са сътрудничили на кантората за офшорни услуги "Мосак Фонсека". В "Панама пейпърс" изскачат имената на общо 28 германски банки.

Deutsche Bank и UBS са били особено активни

Сред тях личат имената на големи банки като Commerzbank, Deutsche Bank, Hypovereinsbank, германските дъщерни компании на швейцарските UBS и Credit Suisse, реномирани частни банки като Berenberg, Sal. Oppenheim, BHF-Bank и HSBC Trinkaus&Burkhardt, но и на централните банки на някои германски провинции като Bayern LB, LBBW, HSH Nordbank, както и кооперативната DZ Bank.

Всички банки са посредничили при създаването на фирми-пощенски кутии. Deutsche Bank например е създала 426 фирми-пощенски кутии. Банката Berenberg в Хамбург е водила необичайно активно сътрудничество с "Мосак фонсека". Чуждестранният клон на тази банка е поддържал 13 офшорни фирми и е открил най-малко 76 офшорни банкови сметки.

Редно е да се каже, че управлението и собствеността на офшорни фирми не е забранено. Офшорните фирми могат да бъдат използвани и за легален бизнес, но повечето експерти са на мнение, че фирмите-пощенски кутии са подходящ инструмент за укриване на данъци и пране на пари. Това се отнася преди всичко до фирми, които прикриват истинската идентичност на клиентите си. Разследванията на журналистите показват, че германските банки са посредничили именно на такива фирми.

Особената отговорност на банките

Банките играят много важна роля в схемите на офшорния бизнес, защото съществуването на фирмите-пощенски кутии става безсмислено без наличието на банкова сметка. Затова банките носят особена отговорност, когато става въпрос за борбата срещу укриването на данъци и прането на пари. В действителност "Панама пейпърс" показват, че банките по света са помагали и продължават да помагат в тези престъпни дейности.

От документите става ясно, че с помощта на "Мосак фонсека" през изминалите години над 500 банки са посредничили за създаването на над 15 000 фирми-пощенски кутии. Повечето фирми са създадени след 2005 година. Особено активни в това отношение са били големите банки HSBC и UBS –създали съответно 2 300 и 1 100 подобни фирми. Говорителите на двете банки заявиха пред Международния консорциум на разследващите журналисти /ICIJ/, че междувременно са променили своите бизнес-практики.

От документите става ясно, че цюрихският клон на банка Berenberg например е открил банкова сметка на Мартин Лустгартен, който бе обвинен от американското правосъдие за прането на до 100 милиона долара от търговия с наркотици. Процесът срещу него обаче беше междувременно е спрян поради формална грешка и Лустгартен минава за невинен. 16-те милиона долара от аферата с подкупите в „Сименс” също са преминали през банка Berenberg. Deutsche Bank от своя страна явно е въртяла бизнес с дъщерята на пакистанския президент Наваз Шариф, който също е замесен в редица корупционни скандали.

Deutsche Bank обеща промяна

През 2013 година ръководството на Deutsche Bank обеща да промени културата на своите финансови взаимоотношения. Дотогава банката открито привличаше клиенти в данъчните оазиси. Дори имаше специален сайт с адрес dboffshore.com. Преди три години сайтът беше свален от интернет, но бизнесът с фирмите-пощенски кутии продължи. Общо 50 от откритите в списъка на "Панама пейпърс" фирми с посредничеството на Deutsche Bank са били активни и в края на 2015 година. Последната от тях е била създадена чак през юли 2014 година.

Промяна все пак е настъпила, но малко странна: сега преобладаващата част от клиентите на Deutsche Bank не са германци, както беше в миналото, а южноамериканци. Причината е лесно обяснима: оказването на помощ за укриване на данъци е наказуемо деяние, само когато става дума за германски граждани, но не и за чужденци.