''Отровата е около нас''

София Гатика и трите ѝ деца живеят в аржентинския град Кордоба. В средата на 1990-те най-големият ѝ син се разболява тежко. "На четиригодишна възраст той внезапно получи временна парализа. Лекарите в болницата не можаха да установят какво му има", разказва тя.

По онова време семейство Гатика живее в квартал Итусайнго - само на 50 метра от едно поле с генно модифицирана соя. Периодически растенията били пръскани от въздуха с пестицида глифосат, който е основна съставка на марковите препарати "Roundup" (Раундъп) на "Монсанто", известни в около 130 страни по света, в това число и в България. Не само синът на София Гатика се разболява тежко в средата на 1990-те години. Впоследствие странната болест се разпростира из целия квартал.

"Децата се раждаха с увреждания. Имаше бебета с шест пръста на ръката, без челюстна кост, с отворена фонтанела на черепа, увреждания на бъбреците или без анус. А мнозина от родителите внезапно се разболяха от рак", разказва София.

През 1999-та тя ражда четвъртото си дете - момиченце. То умира три дни след раждането си вследствие на остра бъбречна недостатъчност. Смъртта накарала майката да се активизира и да разпита съседи и близки за ставащото в околността. Скоро тя установява, че здравословните проблеми в района са масови. Така София и други загрижени жени и майки създават групата "Майките от Итусайнго", която изпраща на правителството всички данни, събрани от отделните семейства, с настояване за незабавно проучване. През 2002 аржентинското правителство одобрява искането им.

Пестицидите ли са виновни?

Резултатите от проучването са стряскащи: водните запаси в региона се оказват замърсени с пестициди, а в кръвта на 80% от децата във въпросния квартал на Кордоба били намерени следи от отровните химикали за растителна защита.

Почти по същото време Андрес Караско, лекар от университета в Буенос Айрес, доказва, че пестицидът глифосат причинява увреждания на гръбначните животни. "В повечето случаи зародишът умира поради тежки увреждания още преди раждането", казва Караско в интервю за Дойче веле. "Приемането на това вещество умъртвява ембриона", добавя той.

Агенция Асошиейтед Прес информира, че подобни случаи има в цяла Аржентина. Хербициди и инсектициди на американския агрохимически концерн "Монсанто" са разнасяни от вятъра из населените места и попадат и в подпочвените води. В същото време селяните използват химикалите без да спазват някои особени мерки за безопасност - те например нерядко си държат вода или други хранителни продукти в празните кутии от отровния препарат.

Според лекари, въпросните химикали биха могли да са в основата на растящия брой заболявания от рак, увреждания сред новородените и зачестяващите заболявания на дихателната система. В аржентинския град Санта Фе заболяванията от рак междувременно били два до четири пъти по-чести от средните за страната нива. След въвеждането на новата технология за подобряване на реколтите пък в провинция Чако уврежданията сред новородените били четири пъти по-високи.

Американският концерн "Монсанто" обаче не вижда никаква пряка връзка между пръскането на полетата с химикали и зачестилите заболвания сред жителите на съседните населени места. "Липсата на надеждни данни не позволява да се прави извод за наличие на тенденции в тази насока", твърди представителят на концерна Том Хелшър пред Дойче веле. Той твърди още, че "Монсанто" не търпи никакви злоупотреби с пестициди или неспазването на законите за тяхната употреба. "Ние редовно разговаряме с нашите клиенти за това как правилно да употребяват продуктите ни", пише в становището си Хелшър.

В средата на 90-те години на миналия век "Монсанто" представи генно модифициран сорт соеви зърна, резистентни на пестициди. Аржентинските селяни засадиха тази нова култура, която даваше и много по-високи добиви. Така страната постепенно стана трети по големина производител на соя в света.

Без "Монсанто" няма добра соева реколта

Независимо от растящата съпротива срещу пестицидите и генно модифицираните култури в света, множество аржентински селяни и до днес са убедени, че икономическата стабилност и гарантирането на хранителните русерси на страната са възможни само ако и занапред се използват продуктите на "Монсанто".

Сесар Солдано, който от десетилетия насам отглежда соя, царевица, пшеница и нахут, си спомня: "Преди всичко тук беше пущинак". Земята му била бедна, не давала добри добиви, докато не започнал да отглежда генно модифицираните сортове соя и не започнал да пръска с глифосат. "Който засади устойчивата към "Раундъп" соя, дори няма нужда да прекопава повече земята си, защото глифосатът унищожава всички растения, но не и соевата култура, а това пести много труд, време и вода", казва Сесар.

София Гатика обаче не вярва, че краткосрочните икономически предимства могат да компенсират дълготрайните щети. Тя продължава да е сред активистите срещу генно модифицираните растения и настоява за забраната на пръскания с пестициди в околностите на населени места. Множество населени места междувременно оставят около въпросните ниви буферна зона от 2 500 метра. Град Кордоба също. По този начин водата в нейния квартал отново е станала чиста и годна за пиене.

Световното население обаче продължава да расте и соята от Аржентина и занапред ще играе важна икономическа роля. А битката между привържениците на генно модифицираните соеви сортове и активистите срещу ГМО и пестицидите съвсем не е приключила.