Ответна мярка: Лукашенко заплашва с контрасанкции

В отговор на техните действия, авторитарният президент на Беларус Александър Лукашенко обяви ответна мярка – собствени санкции срещу трите балтийски републики. "Ще се опитаме да разрешим този проблем с икономически лостове", заяви той. Конкретно това означава, че Беларус може да започне да изнася стоки вече не през балтийските, а през руски пристанища.

Лукашенко: "Не ни ядосвайте!"

„По-силните държави ще разберат, че не бива да ни ядосват, защото можем да затворим западната си граница при Брест и Гродно“, предупреди Лукашенко, добавяйки, че това ще затрудни най-вече германския износ на изток. Беларуският лидер твърди, че на Литва, Латвия и Естония, които той нарече "слаби държави", им е било наредено да се противопоставят на бившата съветска република. Кой обаче им е наредил това, Лукашенко не уточни.

Санкциите, наложени от трите балтийски държави, са насочени срещу 30 души, включително Лукашенко, смятани за отговорни за предполагаемото фалшифициране на резултатите от президентските избори преди три седмици, както и за насилието срещу протестиращите. Европейският съюз възнамерява да наложи свои санкции на Беларус, независимо от балтийските държави, но до този момент единство по въпроса не е постигнато. В рамките на ЕС още се спори дали и Лукашенко трябва да е в списъка със санкционираните лица.

Лукашенко плаши и с гражданска война 

Междувременно натискът срещу беларуския президент расте – най-вече от улицата. Стотици студенти бойкотираха началото на новата учебна година, развяха в Минск знамената на опозицията и събираха подписи. От разпространените в социалните мрежи кадри се видя, че някои от тях са били задържани. С акцията си студентите откликнаха на призива на лидерката на опозицията Светлана Тихановская – да не спира натискът и да се искат оставката му и предсрочни избори.

По повод нестихващите протести Лукашенко предупреди, че това противоборство може да доведе до гражданска война, която обаче той нямало да допусне. Вместо това президентът дори обеща реформи, на което опозицията гледа повече от скептично обаче.   

Журналисти напускат масово работа

По информация на ДВ, от началото на протестите в Беларус насам все повече служители на държавните медии подават оставка – цели екипи напускат редакциите си, ужасени от полицейското насилие и случващото се в страната. Пред ДВ някои от тях признават за наличието на цензура – например във връзка с Ковид-19, чието съществуване дълго време е трябвало да бъде отричано. След което пък е било позволено да се пише, но само в контекста на успехите, постигани в борбата с вируса. „Трябваше да пишем, че цял свят завижда за това на Беларус“, разказва журналист, пожелал да остане анонимен.

Президентските избори също са били отразявани едностранчиво в държавните медии. „Говореше се само за Лукашенко. Беше ни разпоредено да не пишем за другите кандидати, дори не споменавахме имената им“, споделя събеседникът на ДВ. И той, както и много други, е напуснал, а липсващият персонал е бил попълнен от руснаци, което потвърди включително Лукашенко: „Помолих руснаците да ни изпратят за всеки случай две-три групи журналисти“.

Резултатът от това е, че тонът се е втвърдил още повече, посочва журналистката Светлана (името е променено). "Информациите станаха още по-радикални, а за участниците в мирните протести се използват още по-негативни оценки", посочва тя.