Омраза към западния начин на живот: Защо бе убита Мариам Х.

Мариам Х. бяга още преди години от Афганистан в Германия – далеч от постоянните убийства, ислямисткия терор на талибаните и принудите на архаично-патриархалното общество. В Германия има шанс за свободен живот и самостоятелно взимане на решенията. Но точно това се оказва фатално за разведената жена, майка на две деца. 34-годишната Мариам е убита на 13 юли, а уликите водят към двама от братята й, които явно са смятали, че начинът й на живот не съответства на моралните им представи. Ужасяващото престъпление е извършено в Берлин.

Подозрение за убийство на честта

Прокуратурата и берлинската полиция разследват двамата мъже – на 22 и на 25 години, които са задържани. Те са заподозряни, че са убили сестра си, водени от „болезнено изострено чувство за чест“. За „убийства на честта“ се говори тогава, когато момичета или жени биват убити, защото роднините им смятат, че са донесли безчестие на семейството. Извършителите обикновено са братя, братовчеди, понякога дори бащи.

Прокуратурата смята, че още в деня на убийството двамата по-млади братя са пренесли в куфар трупа на сестра си в Бавария, където живее по-възрастният им брат. Там я погребали, там е намерено и тялото впоследствие. Аутопсията потвърждава подозренията за насилствена смърт. Дотогава младата жена е смятана за безследно изчезнала. След извършеното разследване, в рамките на което са разпитани свидетели и са проучени записи от видеокамери, се затвърждава подозрението срещу братята, които от няколко години живеят в Германия.

Патриархални структури

Почти едновременно с разследванията пламна и дискусия за т.нар. убийства на честта. Един от важните аспекти са патриархалните възгледи за живота и семейната чест, казва Мартин Лесентин, говорител на Международното дружество за човешки права. Той допълва, че тази гледна точка „често е религиозно обагрена“, а нерядко става дума и за комплексите на мъже, които са възпитани в чувство на превъзходство над жените.

Юристката Клара Ригони също смята, че основна причина са патриархалните структури. „Става дума за опит да се контролира сексуалността на жените. Мъжете смятат, че са длъжни да опазят честта на семейството, така както те я разбират и то с цената на всичко.“ Ригони твърди, че проблемът не се отнася единствено до мюсюлманските жени.

Убийствата на честта не са непременно религиозно мотивирани – насилия в името на „традиционната“ чест се срещат и в Азия, Африка и Латинска Америка, а също и в някои части на Южна Европа, където все още се договарят бракове без съгласието на момичетата.

Политическите измерения на този вид убийства

Случаят напомня за убийството на Хатун Сюрюджю в Берлин през 2005 година – може би най-известното убийство на честта в Германия. 23-годишната жена с кюрдски произход бе убита с три изстрела от брат си на една автобусна спирка. Жената била омъжена принудително, но се освободила от брака си и се върнала със сина си в Берлин. Убийството й тогава предизвика национален дебат на тема интеграция.

Убийството на Мариам Х. също доби политически измерения. Политици от почти всички партии изразиха позиция в медиите и в социалните мрежи, вероятно допълнително импулсирани от предстоящите избори за Бундестаг. Председателят на берлинската секция на ХДС Кай Вегнер призова: „Имаме нужда от открит дебат за провалената интеграция и архаичните ценностни системи, внесени в Германия от родните страни на мигрантите“.

Председателката на берлинската организация на социалдемократите Франциска Гифай написа в Туитър: „Разтърсена съм от това жестоко убийство – животът й е бил отнет само защото се е опитвала да живее както иска“. Кандидатката на Зелената партия за кмет на Берлин Бетина Яраш изтъкна, че този вид убийства трябва да бъдат наказвани с цялата строгост на закона.

Има ли начин за превенция?

На политическо ниво няма противоречия по въпроса, че едно либерално общество като германското трябва да направи всичко възможно, за да осуети подобен род престъпления. Но какви конкретни мерки да бъдат приложени, какво би трябвало да се направи? Мартин Лесентин е убеден, че единствено образованието е ключът: „Но постигането на успех е възможно само в дългосрочен план и с помощта на целенасочена програма, която да води до резултати“.

Клара Ригони също подчертава необходимостта от последователна интеграционна политика. Тя сочи за пример свои изследователски проекти от Норвегия, където „за мигрантите още от самото им пристигане в страната има интеграционни курсове, в които става дума и за сексуалността и за сексуалните свободи на жените“.