От другата страна на шенгенската ограда
23 декември 2008Мир, свобода, благосъстояние: има много причини да се гордеем с ЕС. Но има нещо, което европейските политици премълчават: шиканите, на които са подложени онези европейци, които живеят от другата страна на шенгенската ограда. Ако искат да прекарат няколко дни в Лондон, Париж или Будапеща, те трябва да представят освен паспорта си сума ти други документи - след като седмици наред са чакали съответната виза, която впрочем може да им бъде отказана без никакво обяснение. Изместилата се преди една година на изток граница дели Европа на
света на благосъстоянието и света на бедността
Далеч от европейската общественост, по този начин ЕС подкопава ценностите, в които се кълнат неговите политици.
Шенген често се възприема като символ на униженията и ограничението на свободата на пътуване, за която се бориха гражданите на някогашния източен блок. Вместо право и прозрачност те се сблъскват с произвол, некомпетентност и корупция.
Как се стигна дотук? Как можа тъкмо ЕС да създаде един граничен режим, напомнящ на някогашния граничен режим на ГДР? Брюксел разполага наистина с компетенциите, засягащи Шенгенското споразумение. ЕК е зависима обаче от решенията на вътрешните министри, който иззеха правомощията за визите от много по-либералните външни министри. Визовите скандали в Германия и Австрия стесниха още повече мирогледа им.
Неоправдани страхове
Заявената цел на ограниченията е да се постави бариера пред организираната престъпност и нелегалната работна ръка. Но актуалните данни показват, че престъпността на Балканите намалява, а броят на желаещите да емигрират възлиза на около половин милион и следователно е много по-малък, отколкото тръбят тукашните хардлайнери и булевардните медии.
Така възниква един затворен кръг. ЕС унижава тъкмо онези, които иска да спечели за своето бъдеще: студенти, бизнесмени, журналисти, хора на изкуството. А опитът показва, че престъпниците и работещите на черно така или иначе успяват да прехвърялт шенгенската ограда. Така се създава впечатлението, че от Източна Европа идва само сган.
Какво трябва да се направи?
Европа се нуждае от смелостта, която прояви след падането на Желязната завеса. Държавите от западната част на Балканския полуостров трябва най-сетне да бъдат освободени от визовите ограничения. Украйна, Молдова и кавказките страни се нуждаят от облекчен режим на пътуване. Докато шенгенският режим продължава ежедневно да шиканира хората, ще бъде трудно да се повярва в европейския лозунг за мир, свобода и благосъстояние.