Оман: краят на ''1001 нощ''?

Библиотекарят Мансур ал Шабиби си събира нещата в края на работния ден и се отправя за вкъщи. Дотам ще му е нужен около половин час, ако пътува по магистралата. Едно време подобно разстояние би означавало да пътува цял ден, защото тогава в покрайнините на оманската столица Маскат нямаше нито шосета, нито къщи, а Оман беше една от най-слабо развитите страни в света.

Труден живот

"Спяхме направо върху пясъка", спомня си Мансур и разказва за семейния дом, изграден от палмови листа, в който имало само едно помещение. "Майка ми готвеше навън, в пустинята, а училището ни се помещаваше в една палатка под палмите", казва библиотекарят.

Тежките условия на живот карали много хора да бягат от Оман към съседните, по-богати арабски страни. Управлявалият от 1932 до 1970 година султан Саид бин Таймур не бил привърженик на прогреса. Твърди се, че по негово време били забранени радиоапаратите, та дори и носенето на слънчеви очила. Това се променя през 1970 година с идването на власт на Кабус бин Саид. С помощта на британците, Кабус свалил от престола своя баща и поставил началото на сериозни промени. С постъпленията от продажбите на петрол, чийто добив в Оман започва през 1960-те години, новият султан започнал да модернизира страната.

Забележително развитие

Днес страната в най-източната част на Арабския полуостров разполага с гъста мрежа от пътища, които стигат и до най-отдалечената точка на султаната, както и с модерни училища и болници. Всичко това е заслуга на Кабус бин Саид, твърди Юрген Вернер, заместник-ректор на Германския технологичен университет в оманската столица Маскат. "Султанът успя да разпредели богатствата на страната по възможно най-добрия начин. Той винаги е казвал, че всеки в страната трябва да получи някаква част от това богатство", казва професорът.

В днешен Оман няма истинска бедност. Все пак "Арабската пролет" не отмина малката монархия: когато хората в Тунис, Египет и Сирия се надигнаха срещу своите управници, хиляди оманци също излязоха на протести – но не срещу султана, а срещу ширещата се корупция.

Всяка година десетки хиляди млади хора излизат на трудовия пазар, много от тях имат висше образование, но не всички успяват да си намерят работа. Особено сред младите хора има висока безработица, казва оманският предприемач Муртада Хасан Али. "Преди правителството се опитваше да реши проблема като настаняваше много хора в държавната администрация, но системата вече не може да поеме нови кадри", допълва той.

„Чужденците са по-добре квалифицирани”

Нещата се усложняват от това, че много работни места, особено в частния сектор, се заемат от чужденци, защото те са по-добре квалифицирани от местните хора, разяснява Муртада Хасан Али: „Образователната система в нашата страна не се е променяла отдавна, затова ние тъпчем на място, докато другите вървят напред", казва оманският предприемач.

Друг сериозен проблем е свързан с намаляващите приходи от продажбите на петрол - заради поевтиняването на суровината на международните пазари. А по време на протестите преди 4 години султанът беше обещал създаването на още 50 000 работни места в държавния сектор, допълнителни стипендии за студентите и финансова помощ за безработните в размер на 300 евро месечно.

Постепенно протестната вълна отмина, но проблемите останаха. Султанът се опита да ги решава по грешен начин, твърди арабистът Юрген Вернер: "Той не успя навреме да подготви хората за променената ситуация, която изисква от тях да участват много по-активно в осигуряването на общественото благосъстояние", казва ученият.

Ресурсите намаляват

Още от 80-те години на миналия век датират плановете на правителството да модернизира икономиката на страната и да разшири частния сектор. Имаше идеи да се развива риболов, туризъм и да се насърчава дребният бизнес. Всичко това обаче не се случи: Оман и днес разчита основно на продажбите на петрол. Макар страната да разполага с много по-малки запаси от съседните държави като Абу Даби и Катар, днес около 80 процента от приходите в държавния бюджет се дължат именно на търговията с петрол.

Макар в днешен Оман да няма недоволства срещу султана, мнозина се питат, дали той е заложил верните насоки за развитието на страната. Неясно е и кой ще я управлява след години. Известно е, че 75-годишният Кабус бин Саид няма наследник.