Новото самочувствие на Европейския парламент

Новият ЕП е особено пъстър и самоуверен. Отминаха времената, когато Съветът на държавните и правителствените ръководители направляваше самостоятелно европейската политика. Това се отнася и за Лисабонския договор. След като ирландците отхвърлиха вече веднъж този договор, през октомври те ще гласуват наново.

Отявлени критици и евроскептици

Впрочем в ЕП също има отявлени противници на Лисабонския проект - например ирландският социалист Джо Хигинс от фракцията Обединена левица: "Лисабон е символ на неолиберализма. Елате в Ирландия и чуйте защо нашите работници отхвърлят този договор - защото е в пълно противоречие с интересите им."

В политически план Джо Хигинс има много малко допирни точки с англичанина Найджъл Фараж от Партията на независимостта, която влиза във фракцията Европа на свободата и демокрацията. Но по една точка двамата депутати и двете партии са на едно мнение - в опозицията срещу Лисабон. Фараж смята, че проектираните реформи застрашават националната държава и демокрацията:

"Мога да ви обещая, че ние от нашата фракция ще направим всичко възможно, за да подкрепим противниците на референдума в Ирландия. Бъдещето на европейската демокрация лежи върху плещите на ирландците. Вслушайте се във волята на народа!"

Найджъл Фараж се нахвърли остро и срещу председателя на ЕК Барозу. Държавните и правителствените ръководители искат преизбирането му, както изтъква новият председател на Съвета, шведският премиер Фредрик Райнфелт.

Мерене на сили

Но това решение изисква благословията на парламента, която изглежда много несигурна. Изобщо цялата работа не се харесва никак на Мартин Шулц, шефа на фракцията на социалистите:

"Предложих Ви, г-н министър-председател Райнфелт, първо да изпратите вашия кандидат в парламента, за да каже какво възнамерява да прави, и тогава на тази база да видим дали идеите му ще получат подкрепата на депутатите. Опасявам се, че ако вашият кандидат не се потруди, той няма да намери мнозинство тук."

Барозу може разбира се да спечели необходимото мнозинство през септември. Но ЕП демонстрира, че е фактор, с който другите трябва да се съобразяват.