Между Атина и Скопие: кой да държи марката „македонско вино“

Преспанският договор сложи край на  дългогодишния спор между двете съседни страни  Гърция и Северна Македония, както страната се нарича отскоро. Съществени въпроси, например в областта на търговията, обаче все още не са напълно изяснени. Така например за марковите продукти и търговски марки договорът предвижда двете страни да се споразумеят за приемливо решение чрез "откровен диалог". В помощ на договарянето ще се включи и експертна група, която ще представи резултати през следващите три години.

Около този сюжет могат да възникнат нови напрежения, както показа една спречкване на Международно изложение за вина и спиртни напитки Провайн в Дюселдорф: участието в него на Асоциацията на македонските винари - неправителствена организация, представяща северномакедонските производители на вина, предизвика бурни протести от страна на гръцките изложители. Още в началото на изложението те се оплакаха, че производителите трябва да се придържат към ангажиментите от Преспанския договор.

Защитен с патент продукт 

"Вината от Северна Македония трябва да се продават именно като "северномакедонски", а нашите вина да са "македонски вина", както е решен въпросът с европейски патент още преди 20 години", посочва Стелиос Бутарис, който е един от най-известните винопроизводители в Гърция. Действително "македонското вино" е патентован в ЕС продукт със запазена географска марка, както например "тюрингската наденица". Това означава, че марката "македонски вина" могат да носят само вина от македонския регион в Гърция, при това само определени сортове.

"Асоциацията на македонските винари" обаче има друго виждане по въпроса. "От десетилетия продаваме вина от Македония и се надяваме да можем да продължим да го правим." Представител на асоциацията, пожелал да остане анонимен, изтъква, че наименованието "вина от Македония" трябва да може да се използва от всички, т.е. както от гърците, така и от винарите в Северна Македония, а даже и от производителите в България, където се намират части от древна Македония.

Но как при това положение консуматорът ще разпознава правилно различните продукти? "Много просто: на етикета ще е посочена страната-производителка - например: продукт от Северна Македония или продукт от Гърция", добавя винопроизводителят и дава за пример мозелските вина: "Реката Мозел преминава през Германия, Люксембург и Франция, но произвежданото в тези райони вино се продава с марката "вино от Мозел".

Как ще се разберат?

Такива и подобни аргументи със сигурност ще бъдат приведени, когато започнат преговорите между двете страни, както е предвидено в Преспанския договор. Само че те едва ли ще бъдат лесни. Теоретично гърците държат по-силните карти - те могат да се позоват на факта, че наименованието "македонски вина" от 20 години е патентована и запазена марка. Ако Северна Македония се противопоставя, гърците могат да блокират приемането ѝ в ЕС.

Северна Македония обаче няма така лесно да се предаде - тя може да изтъкне това, че е успяла да завоюва силни пазарни позиции: "В Германия под "вино от Македония" повечето хора разбират именно продукт, идващ от Северна Македония, а не от Гърция", признават дори гръцките винопроизводители. Това е резултат от една ориентирана към износа стратегия, която гърците следват далеч не така последователно.

Въпреки различните позиции и очакваните напрежения, винопроизводителите от двете страни вярват, че решение ще се намери, защото това е от взаимна изгода.

Юбилейното 25-то изложение Провайн тази година привлече над 61 хиляди посетители от 142 страни. В него участваха 6 900 изложители на вина и алкохолни напитки от 64 страни, сред които водещи бяха традиционни винопроизводители като Италия, Франция, Испания и Португалия.