Новият работник: гъвкав като каучук и смирен като будистки монах

България регламентира надомния труд и дистанционната работа. Очаква се споразумение за дейността на агенциите за временна заетост. Flexicurity е вълшебна дума за целия ЕС, която означава баланс между гъвкавост и сигурност на труда. Проблемът обаче и тук се крие в детайлите.

Чували ли сте за скандала около Шлекер? Веригата дрогерийни магазини съкрати много продавачки с постоянни договори, за да ги преназначи после чрез агенция за временен труд - на същите работни места, но със значително по-ниски заплати. Заговори се за т. нар. Lex Schlecker - закон Шлекер, който трябваше да предотврати подобни злоупотреби.

Да те дадат под наем

Ефектът обаче е почти нулев, просто защото законът не предвижда равно заплащане за равен труд. През септември т.г. 921 000 души в Германия са работили чрез посредничеството на подобни агенции. Това е гигантски пазар за работна ръка втора категория. Отдаваните под наем работници получават средно с 45% по-ниско възнаграждение, отколкото редовният състав. В някои случаи разликите стигат и до 60%!

При това работниците на "лизинг" не струват на работодателя по-евтино. Тъкмо обратното. Агенциите получават два и половина пъти повече, отколкото самият работник. Съответно сензационни са печалбите на известните имена в бранша като Адеко, Рандстад, Менпауър и др.

Създаденият огромен пазар на "ниско заплащане" в Германия води по гигантско ново обедняване, каквото на пръв поглед изглежда немислимо в една по принцип богата страна. Срамният факт е, че мнозинството работници чрез агенции за временна заетост преживяват благодарение на социални помощи от държавата, и то работейки на пълен работен ден!

Ялов се оказа и прехваленият предварително ефект на "закачане" към предприятието. Оказа се, че по-малко от 7% успяват да получат постоянен договор от фирмата, на която са били отдадени под наем. Затова пък първи излитат оттам, когато се наложат икономии. Този сектор остава незасегнат и от евентуални тарифни увеличения на заплатите.

"Гъвкавият" българин

Такива опасности има и в България, ако вземем предвид големия сектор на сивата икономика, която някой ден вероятно ще се "легализира" именно чрез подобни гъвкави форми на заетост. Ниското ниво на квалификация и образование на голяма част от работната ръка в България я предопределя като евтин лизингов контингент, а слабата синдикална организираност също не вещае нищо добро.

В Германия - засега поне - се оказва невъзможно да се възприеме принципът "за равен труд - равно заплащане", който би спрял злоупотребите с наетите на временна заетост. Единствено датата 1 май 2011 може да свърши някаква работа. Тогава падат ограниченията за трудещи се от новоприетите в ЕС източноевропейски държави, с изключение на България и Румъния.

Сянката на прословутия "полски водопроводчик" и вносът на дъмпинг от Източна Европа може да направи малко по-сговорчиви лобитата на работодателите. Откъде обаче ще дойде натискът за приемливи форми на гъвкава заетост в самата България? Дано да не е от Китай!

Автор: Бистра Узунова, Редактор: Александър Андреев