Нептунова поща за Северна Корея

С USB-стикове, скрити в пластмасови бутилки с ориз, бегълци от Северна Корея искат да свалят режима на Ким Чен-ун. И ползват нетрадиционен метод – край морската граница между двете корейски държави пускат Нептунова поща.

Корейският активист Парк Чонг-о паркира камиона в края на разкаляната пътека. От това място в най-северната точка на южнокорейския о-в Сеонгмодо до морската граница между Северна и Южна Корея са само няколко километра. Заедно с група сънародници, избягали от Северна Корея, активистът Парк изобличава режима на Ким Чен-ун.

Ремаркето е пълно жълти пластмасови чували. Парк и помощниците му ги разтоварват. От две години на всеки две-три седмици Парк пристига от  столицата Сеул на западното корейско крайбрежие и използва приливите и отливите за осъществяването на своя политически план.

Ориз, библия и речи на Тръмп

Възрастни жени отварят чувалите: те са пълни с пластмасови бутилки, съдържащи всяка по 700 г. ориз. В бутилките са "скрити" и други обекти: например флашки със записи на предавания от Южнокорейската телевизия, както и с откъси от библията и речи на американския президент Тръмп, преведени в субтитри на корейски.

Активистите са започнали да поставят в бутилките и препарати срещу паразити, след като през миналия ноември севернокорейски войник избягал през демилитаризираната зона в Южна Корея, а хирурзите по-късно открили в корема му 27-сантиметрови глисти.

Случаят сигнализира, че изкуствените торове в Северна Корея са дефицитна стока, поради което селяните използват за наторяване човешки фекалии. Яйцата на паразитите после заразяват реколтата. Ако зеленчуците не се варят достатъчно, човек се заразява с глисти. "Оризът ще ти стигне за ден-два, но флашката може да промени целия ти живот", пояснява активистът Парк.

Красноречив пример за думите му е 79-годишната г-жа Ли, която не иска да публикуваме истинското й име, защото се страхува за семейството си, живеещо в Северна Корея. Пенсионерката добре си спомня как в селото, в което живеела, намерила позив. Не посмяла да го прочете, защото се бояла, че ще си навлече главоболия с властите. Само побутнала леко с крак листовката и съзряла карикатури на тогавашния вожд Ким Ир Сен. Особено впечатление обаче ѝ направила хартията - била гланцирана, каквато в Северна Корея изобщо нямало. "Това ме накара да си помисля, че управляващите ни лъжат, когато ни казват, че Южна Корея е страшно бедна", спомня си жената.

Психологическа война

Още по времето на Студената война южнокорейската армия усъвършенства граничната пропаганда като част от психологическата война. С помощта на балони с горещ въздух всяка година в Северна Корея били изпращани хиляди политически послания. Понякога това били само позиви с "покана" от красавица по бански костюм и текст, гласящ: "Приятелю! Ела при мен в Сеул!"

В по-късни години пропагандата на границата се ограничава с акустично озвучаване. На 10 август 2015 г. например южнокорейската армия съобщава по високоговорителите, че севернокорейска мина тежко е ранила двама войници. Независимо дали това са информации за инциденти или просто корейска попмузика, режимът в Северна Корея вижда в "озвучаването" агресивно предизвикателство.

От срещата между президентите на Северна и Южна Корея Ким Чен-ун и Мун Дже-ин в края на април високоговорителите са окончателно изключени. Двамата лидери заявиха в обща декларация не само волята си за отстраняване на атомните оръжия, а и обещанието да се сложи край на всякаква пропаганда по границата.

"Даже не гледах срещата по телевизията. Само при мисълта, че Ким Чен-ун е поканен на банкет в Южна Корея, ми кипна кръвта", казва 56-годишният Юнг Гван-ил. Той е бил политически затворник в Северна Корея. Съседът му доложил в полицията, че уж е шпионин. След десет месеца зад решетките властите установили, че е невинен и го пуснали на свобода. От принудителния труд по 16 часа на ден обаче бил останал само кожа и кости, тежал не повече от 40 килограма, а здравето му било крайно влошено. Две седмици след като излязъл на свобода той избягал в Китай. "Сега мнозина говорят за мир, но би трябвало да си зададат въпроса с кого искат да сключат мир - с хората в Северна Корея или с режима", изтъква Юнг.

Действително срещата между двамата корейски лидери е променила почти диаметрално отношението на южнокорейците. Само преди месец и половина едва 10% от участниците в едно допитване заявили, че имат доверие на Ким Чен-ун. След срещата на върха подобен отговор са дали близо 78% от анкетираните.

Активистът Парк обаче все още не вярва на Ким - също както и много други бегълци от Северна Корея. Допитвания до близо 30-те хиляди севернокорейски бегълци в Южна Корея сочат, че контрабандните флашки са свършили своята работа и силно са променили отношението на хората към режима в Северна Корея.

Информациите разпалват желанието за свобода

Изследване на Вашингтонския маркетингов институт ИнтерМедия сочи, че още през 2010 г. близо една четвърт от избягалите в южната съседка севернокорейци са ползвали информации от флашките, а през 2017 г. това са били дори 90 на сто от бегълците от режима на Ким.

Впрочем флашките са предпочитани, защото информацията може да се възпроизвежда на евтините китайски компютри, които се ползват в Северна Корея. Освен това стиковете са малки и лесно могат да се скрият. Преди властите при обиски са спирали електрическия ток на цели селища, за да могат да конфискуват контрабандните дивидита, които не могат да бъдат извадени от компютрите, ако няма електрозахранване. Докато флашките могат.

Министерството на отбраната в Сеул всяка година прави допитвания за причините за бягства на севернокорейците в Южна Корея. Най-често сочената причина е желанието за свобода, едва след това биват сочени фактори като бедността и глада. Според експертите, желанието за свобода се разпалва допълнително от достъпа до повече информации.