Некрологът на българската държавност

Помните ли случая „Богомил Манчев”? А тефтерчето на Филип Златанов? Или КТБ? Или пък значително по-пресния развой на събитията около Цветан Цветанов и Христо Бисеров?

Точно така. Няма да говорим за Висшия съдебен съвет. Ще говорим за прокуратурата, въпреки че главният прокурор и кръгът „опраскващи“ успешно се опитват да заглушат констатациите за държавното обвинение в публикувания тази седмица мониторингов доклад на ЕК.

Говори Брюксел

Първо: какво ни каза Брюксел. Констатациите вече са банални, но ето същината: за разлика от Румъния, България има слаби резултати. „Прогресът в борбата срещу корупцията и организираната престъпност е труден“, твърдят от ЕК. И още: от България се очаква "прозрачно и непредубедено" разследване на скандала "Яневагейт", а основната препоръка, която получаваме, е независима проверка на прокуратурата, каквато вече е залегнала в Стратегията за съдебна реформа, но никой не ѝ обръща внимание.

От ЕК напомнят още за необходимостта от по-задълбочена реформа в прокуратурата, която да намали „йерархичността в структурите ѝ“. Аргументът за това, според Брюксел, е „продължаващата липса на солидни резултати по дела за корупция и организирана престъпност по високите етажи на властта“.

Говори София

Разбира се, докладът е унищожителен за Висшия съдебен съвет, за който и без констатациите на Брюксел знаем, че действа под политически натиск. Съвсем очаквано ВСС се оказа и във фокуса на политическото внимание. Тъй като в противен случай партиите трябваше да повдигнат въпроса за държавното обвинение. А от него неминуемо се стига до способа „опраскване“, който пък се свързва с конкретни имена, споменавани многократно и осветени окончателно от разговорите между бившите съдийки Янева и Ченалова.

Нещо повече дори: тези имена не са от ранга на малокалибрен брокер на влияние като, да речем, Красьо Черния. Напротив: събитията през последните около две години ясно показаха, че двигателите на полит-обвързаността на прокуратурата са по всяка вероятност самият главен прокурор, скандалният депутат от ДПС и неуспял шеф на ДАНС Делян Пеевски и човекът, който праща СМС-и до съдии - Бойко Борисов. За това свидетелстват и поредица ходове на последните правителства, без значение дали формално са доминирани от ГЕРБ или от БСП.

"Артериите на властта"

В средата на миналата година адвокат Даниела Доковска постави диагноза на тогавашните планове за съдебна реформа. „Наказателната репресия у нас - това са артериите на властта“, каза Доковска в интервю. И добави: „Прокуратурата винаги върви с победителите. За управляващите прокуратурата е инструмент, за управляваните - плашило. Атрактивните обвиняеми у нас са падналите от власт. Но при всеки опит за реформа на прокуратурата се чуват яростни гласове, че се посяга на нейната независимост“.

Всъщност, точно това ни казаха и Ченалова и Янева. Каза ни го и Брюксел. А и ние си го знаем, без някой изрично да ни го съобщава. Последният пример е съвсем пресен - отпреди два дни. От мотивите на СГС по оправдателната присъда на Бисеров стана ясно, че прокуратурата е внесла в съда делото срещу бившия зам.-председател на парламента и депутат от ДПС без да събере необходимите доказателства, че той не е платил данъци в особено големи размери (19 хиляди лева). Несъставомерни са пък другите две обвинения срещу Бисеров - че не е обявил сделки с валутни ценности и че не е декларирал пред Сметната палата около 700 хиляди лева по сметки в Швейцария.

В същия ден научихме още, че отново благодарение на прокуратурата заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов е окончателно оневинен по онова дело с шестте „Не!!!“. От мотивите на съда става ясно, че избраната от държавното обвинение правна квалификация се е нуждаела от доказателства, които обаче така и не са намерени.

Ако се върнем по-назад във времето, ще установим, че картината изглежда по абсолютно същия начин, само имената се променят. Аферата „Костинброд“, например, или пък "изключително елементарния" случай, както ни уверяваха през 2013 година, когато с гръм и трясък започна прокурорското обвинение срещу бизнесмена Богомил Манчев, а впоследствие то дори не стигна до съда. Аналогична е ситуацията с тефтерчето на бившия председател на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, което мистериозно изчезна заедно с всички онези лесно разгадаеми инициали в него - И.Ф., Б.Б., Ц.Ц. и онова знаменито 10, което се оказа Д.П.

На този фон няма как да не предположим, че матрицата на всички тези случаи ще се пренесе и върху „Яневагейт“. И така скандалът ще се спихне по същия начин както и „Тановгейт“.

Социална олигофрения

Ироничното е, че те (всички знаем кои са те) вече дори не се опитват да спазват благоприличие. Единият си записал инициалите в тефтерчето, защото е знаел, че от това нищо няма да последва, а другите две (каки) ги изговарят, пиейки кафе, и то с език, който би скандализирал дори присъстващата на разговора болонка.

За нас остава само надеждата, че ще спрем да се поддаваме на настъпилата социална олигофрения. И че няма да повтаряме в захлас мантрите на политическата класа, която се опитва да прикрие своите формални и неформални лидери. А за да се противопоставим, трябва да ги назоваваме. Но не с инициалите от разни тефтерчета, а с истинските им имена. Те самите вече не се крият.

А не се крият, защото могат да разчитат на мощната подкрепа на куп медии, готови да отпечатват всеки ден некролога на българската държавност и така да направят всички ни съучастници в широкото затваряне на очи. Впрочем, ЕК отбеляза и този факт: "агресивните и провокационни кампании на някои медии" може да се окажат допълнителен проблем пред провеждането на прозрачно и безпристрастно разследване на аферата "Яневагейт", се казва в евродоклада.

И някак като потвърждение на тази констатация в същия ден един от големите всекидневници излезе с текст под заглавие „Истинският доклад за правосъдието“. От него става ясно, че тестът за магистратите у нас щяло да бъде предстоящото дело срещу бизнесмена и издател Огнян Донев, а докладът на Брюксел бил писаници на доноси от някакви си там чиновници. Така Софийски градски съд, който трябва да гледа делото, получи предупреждение. Можем само да предполагаме КОЙ има интерес от решаването на казуса по определен начин. И да, подобни текстове също са некролог на държавността. Само трябва да можем да ги четем правилно. Докладът просто констатира часа на смъртта.