"Не съм толкова слабоумен". Наистина ли?

"Не съм толкова слабоумен да ходя да грабя хората и да се снимам и после да се качвам във Фейсбук. Клипът имаше друг ефект, който се постигна." Това обяви от телевизионния екран "ловецът на мигранти" Перата от Бургас, който в момента е под домашен арест. Самозаснетите акции по залавяне на чужденците, гаврите с тях и заплашителните крясъци на развален английски били негов целенасочен пропаганден ход, става ясно от изявленията му. А именно: показаните по телевизиите и в социалните мрежи кадри трябвало да достигнат до очите и ушите на "мигрантската вълна" и така да я възпрат в намерението й да нахлува България.

Подобна беше и логиката на Динко от Ямбол, предшественик на Перата. Той също беше заснел с телефон как "арестува" мигранти в Странджа, след което клипчето му тутакси обиколи световната мрежа. И докато половината българи в една или друга степен одобряват действията на "гражданските патрули", както стана ясно от проучване на "Алфа рисърч", чуждестранните меди и различни организации осъдиха остро проявите и публикувания видеоматериал.

Заразата на лошия пример

Преди броени дни в социалните мрежи се появи още едно клипче, заснето с мобилен телефон. Негов автор е 24-годишният Ангел Калеев от село Овчеполци. Младият мъж снимал как пребива непълнолетно ромско момче от същото село. И то защо? Заради репликата на момчето, че двамата със снимащия "са равни". След като видеото с побоя за броени часове събра над 100.000 харесвания в мрежата, българската полиция побърза да направи заключението, че мъжът от Овчеполци е имитирал утвърдения вече медиен герой Динко от Ямбол. А самият Ангел Калеев обяви пред една телевизия, че също бил националист и въобще не изпитвал вина за стореното.

Любопитен остава въпросът, поставен от Перата: дали човек наистина трябва да е "толкова слабоумен", за да качва във Фейсбук доказателства за своите дивотии и жестокости? И откъде извира самочувствието на местните биячи, които са твърдо убедени, че безобразията им ще останат безнаказани?

Примитивна саморазрушителност

Според социалния антрополог Харалан Александров, подобен вид самозаснети клипчета са израз "не на наличие, а на драматична липса на самочувствие". Той е убеден, че медиазирането на живота, нахлуването на виртуалните мрежи във всекидневието, както и силно невротичната необходимост да присъстваш постоянно и навсякъде чрез произвеждането, изпращането и споделянето на собствени образи, показва и отсъствие на собствено битие. "Изследванията сочат, че хората в света, в който живеем и най-вече в България, са дезинтегрирани и лишени от усещането за смисъл на социалното си битие в степен, че не са сигурни дали въобще ги има. И за да си сигурен, че те има, да си върнеш увереността, че си реален и съществуваш социално, трябва да си създадеш селфи", казва пред Дойче Веле Харалан Александров.

Според социалния антрополог, границите на категориите "допустимо-недопустимо", на "приемливо-неприемливо" вече са увеличени до степен, че всяко нещо, което изглежда по-различно и може да те покаже в някаква светлина, в която да бъдеш харесван и забелязан, е приемливо и се смята за добре дошло. "В този смисъл изключително малоумното действие да се снимаш как извършваш престъпление и след това да публикуваш изображението доказва до каква степен страстта да присъстваш във виртуалния и до голяма степен имагинерен свят на социалните мрежи е по-силна дори от инстинкта за самосъхранение. Да извършиш нещо брутално, жестоко и глупаво, след което по изключително безсмислен начин да се похвалиш с него доказва, че социалните мрежи и потребността, която те произвеждат, започват да имат и разрушителен ефект. Един много сложен инструмент за комуникация с огромен капацитет за промяна и развитие, каквито са социалните мрежи, започват да се използват от примитивните индивиди за целите на разрушителността и саморазрушителността", смята Харалан Александров.

"Да си жесток е престижно"

Той посочва също, че ексхибиционистично-воайорската култура далеч не е продукт само на "българската глупост". Тя е глобална и е характеристика на цялата постмодерна култура. "В своя български вариант обаче тази култура започва да придобива твърде уродливи измерения. Докато другаде симулираш престиж, статус, познания и богатство, у нас симулираме обикновена дивотия и то просто, защото в умовете на някакви хора е престижно да си жесток, примитивен и да насилваш по-слабия. Скандалните селфита открояват и уголемяват някои местни културни феномени, които иначе остават невидими. За изследователи като мен те са много интересни и любопитни, но онова, което научаваме от тях за нашата култура далеч не е радостно", признава Харалан Александров.