Не дърпайте дявола за опашката!

Година след събитията в с. Катуница сдружение „Гражданско общество в действие” публикува аналитичен доклад за отражението им върху изборите през 2011 г. и за прехода от популизъм към националпопулизъм. Сдружението обединява специалисти в сферата на правото, политологията, журналистиката, психологията, педагогиката. Георги Папакочев разговаря с някои от тях.

Според ръководителя на екипа Орхан Тахир една от най-тревожните констатации в доклада е, че партия ГЕРБ взаимодейства с крайно националистически политически формации като „Атака” в парламента и ВМРО – БНД на местно равнище. Тези партии нямат нужната сила, не разполагат с възможността сами да пропагандират идеите си, но с подкрепата на управляващите се получава конфигурация подобна на унгарската, където партията ФИДЕС разчита на подкрепата на крайнодясната партия Йобик в парламента. Друг важен извод е, че вече се наблюдава етнизиране на изборния процес – в редица населени места политическата надпревара постепенно се превърща в етническа - сблъсъкът на политически идеи, програми и идеологии се измества от сблъсък на етническа основа или от противопоставянето на граждани с различен етнически произход. Така политиката в нейната чиста форма започва да се заменя с етнополитика и това е изключително тревожна тенденция, отбелязва правозащинтикът Тахир.

Особено опасно, според изследователката от сдружение „Гражданско общество в действие” Емилия Данчева, е проникването на езика на омразата в медиите и превръщането на основни български информационни средства в инструмент в ръцете на крайни националистически формации. Оттам до насилието е само една крачка. През миналогодишните избори видяхме в Лом как групировки от сенчестия бизнес тормозеха силово избирателите от ромските квартали, а най-фрапиращ беше случаят с кандидата за общински съветник, който, след като отпадна от надпреварата и обяви кого ще подкрепи, просто беше пребит от привърженици на другите политически партии, посочва Данчева.

Начало на предизборната кампания?

В изследването си екипът на сдружение „Гражданско общество в действие” отбелязва, че предизборната кампания през 2011 е била открита със събитията в Катуница и на практика темата за вълненията там е блокирала дебата за съществените вътрешно и външнополитически проблеми в държавата. Орхан Тахир смята, че сега политическите партии отново са влезли в предизборна кампания, но този път със съдебното дело в Пазарджик срещу мюсюлманските духовници, което е вкарано в нейния контекст и определени политически сили със сигурност ще се опитат да извлекат дивиденти от процеса. Основание за твърдението му дава факта, че през цялата 2012-та лидери и представители на крайно националистически партии в България са се радвали на широк медиен интерес и са получили възможността да пропагандират своите идеи, обикновено с използване на словото на омразата към малцинствата. "Този националпопулизъм, който сме описали в доклада си, ще продължава да се употребява за печелене на избиратели и в предстоящите парламентарни избори. Защото както и през миналата година управляващата партия се провали във всички сфери, които бяха нейни приоритети", пояснява правозащитникът. Такива бяха приемането на страната в Шенген, в еврозоната, осъществяването на икономически реформи, справянето с бедността. Липсата на изпълнени обещания ще тласка управляващите все повече към националпопулистката терминология, която за съжаление в България се оказа ефикасна за печеленето на гласове. И тъй като страната е в състояние на тежка социално-икономическа криза, а огромна част от населението е разочарована, националпопулизмът вече е факт, отбелязва Орхан Тахир.

Радикална етническа пропаганда

Година след изборите наблюденията ни сочат, че действително съществуват обществени нагласи за това, допълва Емилия Данчева. И медиите ги провокират. Все по-често думата се дава на крайни националисти, които се заиграват с проблемите, трупани от години между ромската и българската общност, например. Непрекъснато сме свидетели на радикална пропаганда с етническа насоченост – говори се за връщане на смъртното наказание, за свободно носене на оръжие, за сформиране на отряди и всичко това е основно срещу малцинствените общности. Сочи се виновникът – ето ги тези хора, дайте да се справим с тях, гласи посланието! В началото на медийния сезон, например, беше даден свободен ефир на лидер на ВМРО, който в няколко ТВ-предавания необезпокояван разви тази тематика.

Най-яркият пример, че след Катуница за първи път официално беше легитимирана идеологията на радикалния национализъм в България, е избирането през тази година на предложен от партия „Атака” кандидат за член на Комисията за защита от дискриминация от парламентарната квота, уточнява Орхан Тахир. Това е абсурдна ситуация - член на партия, която от началото на съществуването на тази комисия настоява за нейното закриване, става неин функционер! Това показва, че властта подкрепя крайния национализъм и не само не го санкционира, но му осигурява и постове във властта. От друга страна през тази година в България беше учредена Националдемократична партия от оцепници от „Атака”. Названието е идентично с подобната формация в Германия, смятана за наследничка на националсоциалистите на Хитлер.

Политически флирт с разочарованите и отчаяните

Всичко това говори за разширяване влиянието на подобни политически субекти. През миналия октомври шефът на ДАНС Константин Казаков заяви в парламента, че съществуват „екстремистки настроени лица и групи”, че се знае кои са те и предупреди, че „всеки призив към етническа и религиозна нетолерантност може да застраши националната сигурност”. Тогава властите не назоваха реалните групи, които създават такава заплаха, а днес отклоняват вниманието, насочвайки го основно към мюсюлманите, констатира Орхан Тахир. Според него преди изборите догодина политическите сили не трябва в никой случай да използват езика на омразата към етническите и религиозни малцинства, както и не трябва да подбуждат към насилие.

В нашето общество днес расте поколение, което по повод събитията в Катуница нарекохме условно в доклада си „Циганите на сапун”. Това са юноши между 12 и 17 години, които предстои да станат избиратели, които са от групата на разочарованите, които не виждат перспектива или възможности за професионална реализация, а много от тях са полуобразовани и полуграмотни. Тъкмо този тип младежи са склонни да възприемат идеите на крайния национализъм и неонацизма.

От друга страна повечето водачи на националистически формации в България са също „учили-недоучили” хора, както сочи елементарната справка за тях. Като лидери те не успяват да формулират автентичен български национализъм, а по-скоро възприемат всякакви крайни идеи отвън. И в това е опасността – тези групи ще стават все по-податливи на външна пропаганда, ще се търсят лидери с радикално говорене, а политическите партии, дори и умерените, ще продължават да флиртуват с този електорат за да го използват за политическите си цели, е категоричен правозащитникът Орхан Тахир.

Автор: Г. Папакочев/Редактор: Е. Лилов