Нахлуването на СССР в Афганистан: раната, която не зараства

На уличен щанд в Кабул клиент разглежда филми на DVD. Всичките са пиратски копия. Най-много се търсят обаче филми за последния просъветски президент на Афганистан Мохамед Наджибула. Днес той е почитан не толкова като социалист, колкото като патриот и модернизатор. Слабостта на афганистанците към него обаче преминава през призмата на десетгодишната съветска окупация, приключила през 1989 година.

Продавачът на щанда Абдул Хусее се гордее с познанията си по руски. През 1980-те години той е следвал в Съветския съюз и до днес има приятели в Русия. "Навремето всичко беше регламентирано, цените бяха държавно регулирани, нямаше корупция, държавните служители бяха неподкупни, а стипендиите се раздаваха според постиженията, а не с връзки", казва той.

Навремето следването било привилегия само на малка висша прослойка, а руснаците променили това положение - следването станало възможно и за хора с по-ниски възможности. Освен това те организирали обучения за офицери, полицаи и държавни служители, строяли фабрики и улици, жилища и училища.

Различните спомени

Дипломатът Андрей Аветисян е бил изпратен в Афганистан, където по-късно става посланик в Кабул. "Градът беше спокоен и зелен, хората се разхождаха, правеха си пикници в парковете, нямаше грозни, сиви стени. В Кабул изобщо не се усещаше нищо от войната, животът си течеше нормално", уверява той.

И до днес в Кабул много сгради свидетелстват за ангажимента на Москва: един голям хлебозавод, снабдяващ с хляб държавните учреждения и болниците, политехническото училище, панелните жилищни сгради, където в съседство живеели съветските функционери и афганистански държавни служители. Панелните жилища с централно отопление и течаща вода се ценят високо и до днес.

За разлика от западните дипломати, специалисти и хуманитарни работници, съветските инструктори не са били настанени в изолирани райони, били в постоянен контакт с местните жители. Повечето обикновени съветски войници произхождали от селски семейства, както и афганистанските. И докато в градовете руснаците допринасят за тяхното развитие, извън тях те водят една брутална война срещу бунтовниците муджахидини, в която прилагат тактиката на изгорената земя без да щадят цивилното население.

Жител на малко селище в провинция Хелманд си спомня как съветските части бомбардирали неговото село по време на една сватба. При нападението загинала булката. "Съветите използваха напалм и нервнопаралитичен газ, залагаха опасни капани - малки мини бяха маскирани като детски играчки, унищожаваха села, стада и ниви. Но не успяха да победят съпротивата", казва той.

Една трета от общо 16 милиона афганистанци търси спасение в Пакистан и Иран. През 10-годишната съветска окупация загиват до два милиона цивилни. За сравнение: от началото на западната интервенция през 2001 година са загинали 30 хиляди цивилни афганистанци. 

Войната вчера и днес

И сега, както навремето, войната си остава вътрешноафганистански конфликт между селското население, което се опълчва на социалната промяна, и градовете, които искат модернизация. В университета в Кабул отново има много студенти, които следват руска филология. Ръководителят на катедрата Милад Кучай съжалява, че руският език не е световен език. Той е създал катедрата и дори е издействал стипендии за летни курсове в Русия.

Андрей Аветисян смята, че Русия си е извлякла поуки от окупацията и безславното си изтегляне от Афганистан. "Не бих го нарекъл синдром, а по-скоро важен урок, който научихме от тази война. Мисля, че  Русия повече никога не би изпратила свои войници да воюват в Афганистан - под никакъв предлог." 

Това обаче не е и необходимо, тъй като западните съюзници осигуряват едно равновесие на силите, което не позволява страната да затъне в тотален хаос. От тази патова ситуация печели и Русия, защото ако западната коалиция се изтегли от Афганистан, това ще дестабилизира целия регион и ще застраши също и руските интереси. Русия е заинтересована не само от това да бъде пресечена контрабандата на наркотици, а и да бъдат спрени ислямските екстремисти. Москва обаче не казва това в прав текст.

"Съкращаването наполовина на американските войски би било стъпка в правилната посока", коментира непотвърдената все още официално новина говорителката на руското външно министерство Мария Захарова.

Русия иска да бъде вземана насериозно

Москва предприема обаче и собствени мирни инициативи в региона и се ангажира с подкрепа за различните сили в Афганистан. Външният министър Сергей Лавров дори наскоро се снима с талибански лидери, изразявайки по този начин пренебрежението на Москва към правителството в Кабул, което обаче Москва подпомага с пари и оръжия, също както и милициите в Северен Афганистан, воюващи с фундаменталистите. Русия не се опасява от възможно връщане на талибаните на власт, тъй като тя не ги разглежда като риск за себе си и за региона. По-скоро Москва е загрижена да не установят господство в региона джихадистите от "Ислямска държава".

За правителството на Путин обаче залогът е по-висок от само постигането на стабилност в Централна Азия: ангажиментът на Москва в Афганистан трябва да покаже на света, че Русия се завръща на международната сцена като играч, с който всички трябва да се съобразяват.