1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Най-високи рискове за България и Латвия след финансовата криза в САЩ, сочи анализ на Стандарт енд Пуърс

11 септември 2007

Причината- силната зависимост на държавите от чуждестранните инвестиции, занижените критерии за кредитиране и ниската производителност. В същото време България е страната с най-ниска минимална работна заплата в ЕС.

https://p.dw.com/p/Bepq
Снимка: AP

Последиците, които предизвика кризата на пазара на недвижимите имоти в САЩ, сега се отразяват и в Източна Европа, но в различна степен. Това показва проучване на рейтинговата агенция Стандарт енд Пуърс, в което се анализира риска за 15 страни от така наречените развиващи се региони, сред тях са и 11 страни от Източна Европа. Най-големи рискове според агенцията има за България и Латвия. В класацията на най-застрашените икономики след тях са Турция и Румъния. С най-малка степен на риск са Русия, Украйна и Чехия, смятат експертите.

За да определи степента на риск, агенцията е взела под внимание различни фактори- например степентта на зависимост от чуждестранните инвестиции и производителността. Анализаторите смятат, че сега инвеститорите ще бъдат по-предпазливи заради финансовата криза в Щатите. Директните инвестиции се очаква да намалеят, тъй като предприятията ще заложат на сигурността и ще ограничат експанзията си на тези пазари.

До този момент една от сигурните последици от кризата е нуждата от промяна на рейтингите, твърдят от Стандарт енд Пуърс.

Добрата новина според икономистите е, че тези страни са в много по-стабилно състояние отколкото по време на минали кризи, например по време на финансовата криза в Азия през 1997 година. В сравнение с 97г. сега рисковете за инвеститорите са “като разходка в парка”, твърдят анализаторите. Бумът на строителството и на инвестициите в някои страни от Източна Европа зависи изключително от кредитирането. Тъй като повечето банки там обаче са дъщерни на европейски финансови институции, е малко вероятно, натискът върху кредитополучателите да се засили осезателно и така кризата да се задълбочи. Освен това задлъжнялостта на тези държави също е по-ниска от преди.

Единствено опасността от прегряване на икономиките на Балканите и в Прибалтийския регион придава на общата картина по-тъмни краски.

В същото време Франкфуртер Алгемайне Цайтунг излиза със статия, в която България се сочи като страната от EС с най-ниска минимална работна заплата. Заплащането на час там е в пъти по-ниско от цената на труда в останалите европейски държави. Проучването е направено от Института за стопанство и социални науки към фондация Ханс Бьоклер.

В началото на 2007 година 11 от общо 20 европейски страни, където има законово определена минимална работна заплата, са увеличили работното възнаграждение. България също увеличи заплатите в бюджетната сфера. Въпреки това цената на труда е само 0,53 евро на час. Стойностите на минималната работна заплата в ЕС са около 5 евро на час за Източна Европа и около 8 за Западна.