На кого се довериха избирателите на 14-и ноември?

Съвременната политика има две измерения - традиционно и ново-популистко. Традиционното измерение стъпва на разбирането, че трудът на всеки в обществото трябва да бъде оценяван справедливо и равнопоставено.

Най-общо казано: левите виждат в прогресивните данъци инструмент за постигане на тази цел, а десните твърдят, че свободната пазарна конкуренция е най-добрият оценител на приноса на всеки. И двата традиционни лагера са съгласни обаче, че добър баланс между свободен пазар и социално преразпределение може да се намери в рамките на парламентарната политика в една либерална демокрация.

Новият популизъм стъпва на разбирането, че разликата между елит и обикновен народ в съвременните общества е станала твърде голяма и се е откъснала от разбиранията за справедливост и равнопоставеност. Популистки настроената група вижда в този процес структурно корумпиране на елита, който е започнал да действа основно в свой собствен интерес. Тъй като някаква идеологическа алтернатива на либералната демокрация на практика липсва в развитите държави (дори у нас 56% са убедени, че това е най-добрата форма на управление), популисткият бунт взема две форми: периодични наказания на елита чрез отхвърляне на политиките му (Брекзит, антиваксърство и т.н.) и често експериментиране с "нови" елити. 

Разклащането на системата и люшкането, което се получава, е между заклеймяване на старите елити и прекомерна вяра в нови, харизматични избраници. 

Най-голямата група от българите се лута между популизма и антипопулизма

Заради тази прекомерна вяра се стига до един привиден парадокс: популистки настроени избиратели гласуват с охота за представители на елита - Тръмп, Берлускони, Сакскобурготски, Трифонов - които биват разпознавани в даден момент като потенциални "спасители". Идеята е като във футболно първенство - когато отборът не върви, сменя се мениджъра до постигане на победа. 

Съвременните изследвания ни дават възможност да добием представа за съотношението между традиционния и популисткия елемент в политиката. На базата на последното изследване по темата от края на октомври 2021 г. можем да твърдим, че около четвърт от българите (24,2%) са с изразени популистки рабирания и сходна част от хората (27,7%) са убедени не-популисти - привърженици на либералната демокрация. Останалите 48% са в смесена категория - споделят някои от популистките разбирания, но не всички.

Доминацията на тази смесена група у нас обяснява и фактът, че сравнително меки центристки популистки партии са успявали да спечелят изборите - Сакскобургготски (2001 г.), Борисов (2009 г.), Трифонов (2021 г.). В гласовете за тези партии се наблюдава силен популистки вот, но също така и стратегическа подкрепа от смесената и непопулистката група. За сравнение, в Германия "смесената" група на избирателите е далеч по-малка и затова популисткият вот се излива в по-радикални и маргинални, а не центристки популисти като "Алтернатива за Германия". 

Какъв е профилът на избирателите на "Демократична България", ГЕРБ, ИТН и БСП?

Най не-популистка е "Демократична България" с едва 14,5 % популистки вот и над 50% не-популистки. Огромна част от нейните избиратели смятат, че корупцията (39%) и лошото управление (24%) са най-сериозният проблем на обществото и се надяват, че с премахването му България ще започне да се развива още по-бързо.

Това, което отне от подкрепата за ДБ на 14-и ноември, изглежда бяха два фактора. Първо, провалите за съставяне на правителство в предходните два парламента насочиха прагматичните ѝ избиратели към ПП. Второ, ДБ твърде много се концентрира в отстраняването на ГЕРБ като основна задача, която до голяма степен беше вече реализирана на предходните два парламентарни избора. Освен търсене на отговорност от ГЕРБ (чрез съдебна реформа) хората явно са искали да видят и позитивна алтернатива на тяхното управление. За да компенсира тези дефекти, от изключителна важност за ДБ е да се покаже като конструктивен и успешен участник в новото управление. 

ГЕРБ стартира през 2007-2009 г. като безспорно популистка партия от лидерски тип, но към днешния ден тя изглежда е загубила голяма част от популистката си електорална опашка. 17,9% от потенциалните ѝ избиратели са "популисти", 46,9% са "не-популисти", а останалите - смесени. За разлика от ДБ, избирателите на ГЕРБ не се притесняват от корупцията (само 8,4%), но и те се тревожат от лошото управление - цели 32,4%. Това явно са хора, които са решили, че за момента корупционните проблеми на лидера им си струва да бъдат премълчани, но и те признават, че моделът на управление, който е бил наложен, е силно неефективен.

Интригата между ГЕРБ и ДБ ще стане интересна, когато ДБ влезе в управлението. Тогава конформистите в ГЕРБ, както и тези, чийто успех зависи от връзката им с властта (централна и местна администрация), започват да прехвърлят лоялността си към новите управляващи. Това вероятно ще е също така моментът, в който електоратът на ГЕРБ ще спре да прощава скандалите, шкафчетата и т.н. на своя лидер.

С най-чист популистки профил на избирателите е ИТН: 34,6% са популисти и само 16,7% са не-популисти. Освен корупция и лошо управление, една четвърт от електората на ИТН са притеснени и от бедността в страната. Огромният електорален срив на 14-ти при ИТН демонстрира вече споменатия факт - избирателите експериментират със "спасители", но може бързо да се разочароват и да търсят нов в рамките дори на няколко месеца. Разочарованието от Сакскобургготски отне няколко години. При Слави Трифонов нещата изглеждат ускорени до абсурдност и България може да стане автор на важна иновация - партия за еднократна употреба.

Електоралните профили на ПП и БСП изглеждат почти еднакви от гледна точка на съотношението между популисти и не-популисти. При БСП то е 26,9% - 26%, а при ПП – 25,5% - 28,4%. Разликата е в това, че цели 39% от електората на БСП вижда бедността като проблем в страната. При ПП са едва 21%. Също така електоратът на ПП е видимо по-млад и по-богат, което е потвърждение на тезата, че при ръководството на Корнелия Нинова БСП се сви до силно консервативната група на пенсионерите и хората от малките населени места.

Кой гласува за "Продължаваме промяната", ДПС и "Възраждане"?

ПП успява да мобилизира център-лявото, което до голяма степен бе опразнено от левицата през последните години. Вярно е, че традиционни инструменти за преразпределение са от интерес на този свит електорат на БСП, но ако партията иска да се конкурира с ПП за място под слънцето, явно трябва да калибрира и посланията си по отношение на младите и центъра. А тези избиратели искат да видят повече модерност, повече про-европейски нагласи, по-малко антиджендърски екзорсизми и далеч повече позитивизъм и технократични квалификации. ПП превъзхожда БСП във всяко едно от тези отношения.

Две изненади накрая: ДПС е партия, в която няма нито популисти, нито не-популисти - на практика всичките им избиратели са смесени (5,8% популисти, 11,6% не-популисти и 82,6% смесени). Това явно показва, че гласуването за ДПС не е на идеологически принцип, а на регионален и етнически - нещо, което е добре известно.

Също така известна изненада има при резултатите на "Възраждане". Разбира се, както и при ИТН, една трета от електората им са "популисти" – 33,3%. Но за разлика от ИТН, "Възраждане" имат и 30% не-популисти. Една хипотеза, която може да обясни този парадокс, е, че групата на "смесените" е ключова за центристкия мек вариант на популизма, докато "радикалните" популисти като "Възраждане" имат трудности да мобилизират тази по-центристка група. И наистина, за Възраждане гласуват доста разочаровани от БСП (традиционни) избиратели.

Какви са изводите от последните парламентарни избори?

Нови популистки центристки формаци и други играчи са отнели "популистката" опашка на ГЕРБ, който се е свил до електорат с традиционни (десни) характеристики. Основен профилен конкурент на ГЕРБ остава ДБ, която макар и със слаб резултат от последните избори, може да се конкурира с ГЕРБ за център-дясното поради два факта - неизбежния лидерски проблем на ГЕРБ, който си остава нерешен, и възможността на ДБ тепърва да се демонстрира като ефективна управленска партия. 

Състезанието в център-лявото за момента е спечелено от ПП и от БСП зависи дали ще успее да възвърне позиции. БСП не е с профила на популистка партия въпреки опитите на лидера ѝ Корнелия Нинова да я "патриотизира" през последните години. Тя си остава различна и от "Възраждане" и от ИТН и много сходна до ПП като съотношение между популисти и не-популисти. От тази гледна точка предизвикателството пред БСП е модернизацията и европеизацията ѝ, частично по модела на ПП.

Големият потенциал за популистки формации в страната - особено тези от центристки тип - си остава. На 14-и ноември избирателите заплашиха ИТН да го превърнат в партия за еднократна употреба, но пък по-радикален популистки играч - "Възраждане" - влезе в парламента. Интересното при тази категория е стратегическото гласуване на не-популисти и "смесени" за популистки формации. Вотът на “смесените” изглежда е решаващ за успеха на центристките популисти от рода на ИТН. 

Данните са от национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред пълнолетното население на страната през периода 16-23 октомври 2021 година по метода на пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на респондентите. Респондентите са подбрани чрез двустепенна стратифицирана извадка по регион и тип населено място с квота  по признаците пол, възраст и образование. Проведени са 1000 ефективни интервюта. Максимално допустимо стандартно отклонение на национално ниво при 95% гаранционна вероятност: +/-1.58% при 50-процентен дял. Изследването на терен е проведено от "Алфа Рисърч" в рамките на проект, финансиран от Институт "Отворено общество" - София и изпълняван съвместно с Центъра за либерални стратегии. Сравнителните данни от предходни години са от изследвания, проведени и финансирани от Институт "Отворено общество" - София.