Може ли София да води силна външна политика?

„Днес България е изправена пред нови геополитически предизвикателства и нейният европейски и евроатлантически избор във външната политика трябва да се защити. Кризите, които ни заобикалят, ни поставят в ситуация да препотвърждаваме принадлежността си към ЕС и НАТО“. В това служебният външен министър Даниел Митов увери участниците в обществена дискусия за перспективите пред българската външна политика, организирана от Института за дясна политика и клуб „Конрад Аденауер“ в София.

Дегенерация на държавната тъкан

Като основен проблем пред българската външна политика политологът Огнян Минчев посочи институционалната и политическа деградация на държавата, която през последните години все по-слабо защитава националния интерес и основните приоритети, заложени в нейната конституция и закони. „През последните две години наблюдаваме процес на застрашителна дегенерация на българската институционална и държавна тъкан, вземане на държавата на „ръчно управление“ от определени корпоративни и олигархични интереси. Тези хора вече не са „задкулисни“, тъй като излязоха открито на сцената и демонстративно дърпат конците на политическите марионетки, осъществяващи техните интереси“, изтъкна политологът. Според него липсата на собствена стратегическа идентичност пречи на страната да осъществява успешна външна политика. „Наблюдаваме как държавата и обществото се тресат от вътрешни конфликти, които често са проекция на външни интереси и поставят под въпрос стратегическата идентичност на държавата и нейния национален интерес“, предупреди Минчев.

Според Соломон Паси, министър на външните работи в правителството на НДСВ, след влизането си в ЕС през 2007 година България е изгубила посоката на своята външна политика, превръщайки я в свой "избледняващ приоритет". „А тъкмо приоритети липсват на България - както в рамките на НАТО, така и в ЕС“, увери той и припомни, че в рамките на алианса страната може да се специализира в авиацията, разузнаването или военната медицина, например. „България не може да има универсални войници, да бъде добра във всяка военна сфера, но тя спокойно може да развива българо-американските си бази като специализирана натовска инфраструктура, да предлага своя натрупан военен опит от съвместните операции с алианса, да предоставя своето въздушно пространство, което също е форма на участие в общи международни операции“, отбеляза Паси.

Замразеният „модус вивенди“

Европеистът Владимир Шопов очерта някои отрицателни тенденции в членството на България в ЕС. Те са в устойчивата маргинализация на страната в рамките на общността, където тя вече е с „несъществуващ политически капитал“. Това, според политолога, води до стесняване на способностите ѝ за политическо и секторно предприемачество. Друга тенденция са поредицата провалени очаквания на Европа към България по отношение на нейната полезност на Западните Балкани и Черноморския регион, а този факт силно ограничава възможността на държавата да бъде активен субект в ЕС. Опасна е и тенденцията за „деевропеизация“ на България, насочена както към пречупване на досегашния евроконсенсус в обществото, така и към създаването на социално-икономически факти, целящи да отблъснат от Европа цели сегменти на българската политическа система.

„В икномиката това може да се види в усилената концентрация на собственост и чрез съвсем съзнателния опит на предишния кабинет за изтласкване на западни инвеститори извън страната. На ниво дипломация и политика вече видяхме начина, по който се процедираше с проекта „Южен поток“, по думите на Шопов. Той констатира, че вместо да се управлява, българското членство в ЕС днес се администрира, а неговият „модус вивенди“ е почти изцяло замръзнал в годините на преговорния процес. „В България сега се говори единствено за селско стопанство, за субсидии, но по дефиниция не се правят усилия страната да бъде активна в онези европейски политики, които не просто носят облика на икономиката на 21 век, а имат и непосредствени социални последствия за структурата на българското общество“, отбеляза Владимир Шопов.

Огнян Минчев акцентира също върху необходимостта България да развива внимателна външна политика, балансирана между трите основни центъра на сила и власт около себе си – оста Брюксел, Вашингтон, Москва и Анкара. В сегашния период съществува нарастващо напрежение както по оста Запад-Москва, така и по оста Запад-Анкара, смята Минчев: „България трябва да избегне емоционалния порочен кръг на своята политика спрямо Москва. Русофилите, русофилството, влиянието на Русия по всички известни канали върху българската държава и политика, са известни. Затова следва да бъдат формулирани ясни позиции на прагматизъм, интерес, разбиране към общите зони на интереси с Русия и да защитаваме своята зона на стратегически и политически интереси с желание за взаимна изгода там, където тя е възможна“.

От друга страна Минчев е убеден, че в отношенията между България и Турция трябва да има яснота и „зоните на премълчаване“ в тези отношения следва постепенно да изчезнат. „Комплексът от „възродителния процес“ трябва да бъде заличен не поради историческата отговорност за наличието на това събитие в българската история, а от гледна точка на неговите проекции върху сегашната българска политика и българо-турските отношения. „Възродителният процес“ е окончателно и невъзрватимо минало“, обобщи Минчев и допълни, че Балканите и Черно море са региони, в които България притежава потенциалната позиция на значим фактор.

Балкански Вишеград?

В дискусията Соломон Паси прояви обичайната си външнополитическа изобретателност. Той отново лансира своята идея за създаването на "Вишеград на Балканите", който да бъде конструиран по подобие на основаната през 1991 година Вишеградска група с участието на Полша, Чехия, Словакия и Унгария. "Балканският Вишеград" трябва да се превърне в регионален клуб, в който да се споделят способности, а не да се лобира за по-нататъшни членства на някои страни. Това е идея, която може да създаде нова динамика в региона, а България да се превърне в един от инициаторите на движението“, си представя нещата Соломон Паси.